Шефът на унгарската централна банка обвинява данъците за високата инфлация

В прощалното си интервю оттеглящият се управител на унгарската централна банка хвърли основната вина за неизпълнението на целта за инфлацията върху нетрадиционните данъчни политики на правителството. Финансовата институция имаше средносрочен таргет от 3% за поскъпването на потребителските цени, но годишният темп бе 5% през декември. Унгария е с един от най-високите основни лихвени проценти в Европа при 5,75% дори след поредица от понижения.
„Не успяхме да постигнем целта за инфлацията заради въвеждането на все повече и повече нови налози, отслабването на форинта и в известна степен движението на цените на суровините и енергоносителите“, заяви Андраш Шимор. „С по-стегната парична политика можехме да се доближим повече до инфлационната цел, но това щеше да донесе допълнителни разходи за реалната икономика“, допълни той. Управителят е в конфронтация с правителството на Виктор Орбан още откакто партията ФИДЕС спечели убедително общите избори през 2010 г. Парламентът, където ФИДЕС държи мнозинство от две трети, излъчи четирима от членовете на комитета по паричната политика в банката. Шимор и двамата му заместници постоянно губеха гласуванията срещу тази четворка, работеща за по-ниски лихви – политика, която удовлетворява правителството в търсенето му на начини за измъкване от рецесията.
Шестгодишният мандат на Шимор приключва на 3 март, така че финансовите пазари са все по-притеснени, че при новия управител, който ще бъде избран от Орбан, централната банка ще инжектира сериозно количество ликвидност, за да стимулира растежа. Сегашният министър на икономиката Дьорд Матолши е фаворит за поста, според местната преса. Банките, пазарите и международните финансови институции гледат на Матолши с подозрение и доза напрежение, казва Тимъти Аш от Standard Bank. „Всичко е възможно с Матолши начело на унгарската централна банка, но уклонът на политиката ще е към по-слаба, а не по-силна валута. Назначаването му вероятно ще предизвика рефлексна реакция от страна на пазарите за поевтиняване на форинта“, прогнозира Аш. Коментарите на Матолши относно паричната и валутната политика, разтълкувани като предпочитание към по-слаб форинт, бяха опит за маркиране на нова територия, допълни анализаторът.
Шимор отхвърли правителствените критики напоследък, че институцията му не прави достатъчно да стимулира растежа. „Централната банка получава мандата си от парламента. Тя действа изцяло в съответствие с него и сътрудничи на унгарските власти по стратегически начин“, допълни той. Липсата на корпоративни инвестиции и все по-оскъдното кредитиране за корпоративния сектор са в основата на несигурните икономически перспективи, а не лихвените проценти. В Унгария няма място за още нестандартни мерки в сферата на паричната политика, без да се рискува сериозно поевтиняване на валутата, заяви Шимор. „В момента няма абсолютно никаква причина за използването на количествено улеснение.“

Станете почитател на Класа