Иглика Горанова Борбата с корупцията у нас стана аморфна като татко Барба -придоби странни размери и ошашави българската публика. Тези дни стана ясно, че Янко Хаджигеоргиев, шеф на дирекция „Инспекторат“ в Министерството на извънредните ситуации (МИС) и бивш съдружник на Емел Етем , е уличен в трафик на оръжие през 2000 г. Естествено не от нашите служби, а от чешките. Този любопитен факт можеше да остане скрит от обществеността още известно време, защото в сайта на министерството, като се кликне върху иконката „Инспекторат“, не се появява нищо. Засекретено е кой следи за сигурността на министерството и за контрола върху работата на чиновниците. Разбираемо е. Всеки би укрил такъв факт. Едрите риби излапват планктона Макар че ако се замисли човек, това пък може да е българският принос в борбата с корупцията. Един бивш трафикант е най-наясно с шмекериите във ведомствата. Бди като татко Барба и трудно може да му се изплъзне някой корумпиран чиновник, който е решил да прибере нещо за себе си, без да дели по веригата нагоре. Така със сигурност ще бъде преборена корупцията на ниските етажи на властта, която според социологическите проучвания най-много тормозела българите. (Сякаш корупцията във високите не ги тормози – пример: скандалът с бившия шеф на Пътния фонд, който осигури 120 млн. На строителната фирма на брат си.) Освен всичко друго, кабинетът вече има и съществени резултати в битката с рушвета на дребно. През месец полицаите залавят по някоя учителка, която иска 200 лв., за да пише тройка на дежурния двойкаджия. Или пък лекар, който е измъкнал 50-60 лв. за операция. Особено впечатляващи са резултатите и в битката с рушветите на служителите на КАТ. Току се появи някоя информация как пътен полицай гордо е отказал 10-20 лв. подкуп. Нормално е, тази сума все пак е обидно малка и не може да бъде делена между колегите. Опит от ФБР Очевидно в МИС са взели предвид особеностите на българския лов на корумпираните. И даже са се поучили от световния опит на ФБР. Там от време на време наемат талантливи хакери, които им пробиват мрежите, водени от максимата, че врагът най-добре може да бъде контролиран, ако работи за теб. В МИС има и други любопитни назначения , от които може да се направи изводът, че Емел Етем е хем привърженичка на мащабните планове, хем на анимационния сериал за барбароните. Тя назначава с размах на държавна служба едри китове, които да олапат планктона и така да ликвидират дребната корупция в зародиш. Друго любопитно име в нейното ведомство е това на председателя на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” Николай Боршуков. Той бе назначен, за да изчисти името на структурата, която е достатъчно компрометирана в обществото. Стотици милиони изчезнаха под формата на стоки и зърно в обръчите на ДПС, според прокуратурата и Боршуков бе натоварен с непосилната задача да излъска имиджа на резерва. А той е човек с минало и опит. Простор за резерва Непрекъснато се говори как се справя със задачите и дори получава похвали от депутати от управляващото мнозинство. Наскоро комисията по разкриване на досиетата огласи генезиса на този талант. В периода 1987-1990 г. Боршуков е бил съдържател на явочна квартира под поетичния псевдоним Простор. Какъв по-подходящ човек може да осигури простор на Емел Етем и нейното ведомство, стегнато от обръчите на общественото недоверие? Изглежда никой друг, макар някои философи упорито да твърдят, че незаменими хора няма. Както се разбра, и предишните директори на резерва са били агенти на бившите тайни служби, което не им е попречило да участват в схеми за източване. Боршуков може и да се окаже изключение от правилото. И в този смисъл да е незаменим. Но това ще разберем при следващия шеф на резерва, ако е назначен от друга политическа сила (извън ДПС). Не може да се отрече, че в МИС работят хора с фантазия. Макар че ген. Атанас Атанасов от ДСБ злонамерено твърди, че практиката да се назначават такива фигури прави ситуацията леко зловеща. Както се казва, въпрос на гледна точка. И на политика. Била тя и барбаронска.