Повлякохме света надолу
Обещаващата икономическа теория за “разкачването“ (decoupling) изтрая малко повече от вълнуващия купон на “скачването” (coupling). “Свалки” (Coupling) е британски ситком, който “Ен Би Си” адаптира с фанфари и свали от екран само след четири епизода. Теорията за разкачването гласи, че останалата част от световната икономика може да продължи да функционира дори и след като най-големият й мотор, САЩ, спре.
Даниел Грос*
„Слейт“
Обещаващата икономическа теория за “разкачването“ (decoupling) изтрая малко повече от вълнуващия купон на “скачването” (coupling). “Свалки” (Coupling) е британски ситком, който “Ен Би Си” адаптира с фанфари и свали от екран само след четири епизода. Теорията за разкачването гласи, че останалата част от световната икономика може да продължи да функционира дори и след като най-големият й мотор, САЩ, спре. Теорията беше триумфално лансирана миналия януари от международните величия на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, и спечели учудваща популярност в определени кръгове. Сега обаче и тя, изглежда, е свалена от екран.
Според оригиналната теория за разкачването глобализацията навлиза в следващата си фаза. САЩ, на които се падат около 30% от световната икономика, все още имат тежест, но световната търговия вече не е просто да произвеждаш промишлени стоки в Китай и да ги транспортираш до САЩ. С появата на гиганти като Бразилия, Русия, Индия и Китай (т. нар. БРИК страни) развитието на световната икономика ще скочи, тъй като те все по-усилено търгуват една с друга и ще развият големи вътрешни пазари и голяма маса от потребители от средната класа. Така че, ако САЩ изостанат, БРИК конструкциите със сигурност също ще се забавят, но все още ще продължат да се движат със завидна скорост – да кажем, 7-8% ръст на БВП в Индия вместо 9-10%. В теорията за разкачването се долавят и силни политически нотки. След като някогашният хегемон се бори с автоимунни икономически (високорискови) и геополитически (Ирак, Дик Чейни) болести, останалата част от света ще е заета със своята си работа. В един разкачен свят САЩ вече няма да определят съдбата на земното кълбо.
Щатите се превърнаха от двойкаджия в отличник
Разкачването работеше добре няколко минути. В първата половина на 2008 г., след като американските финансови институции се разклатиха и данните за продажбите на дребно, трудовия пазар и икономическия ръст започнаха да се влошават, останалата част от света, изглежда, все още си се движеше с познатата скорост. В последните седмици обаче се забелязва промяна. Данните от САЩ продължават да бъдат като цяло песимистични. Но и международните додават, че вече не се пържим сами на огъня.
Изглежда, и еврозоната, и Великобритания вече са в рецесия или в нещо, много приличащо на рецесия. Миналата седмица Европейската статистическа агенция Юростат съобщи, че икономиката на 15-членната еврозона се е свила през второто тримесечие, докато 27-членният Европейски съюз, който включва и Великобритания, и бързо нарастващите източноевропейски страни, е допринесъл с доста слаб ръст. Икономиките и на Германия, и на Япония отбелязват съкращения за второто тримесечие. През септември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) коригира прогнозите си за ръста през 2008 г. Ето как САЩ се превърнаха от двойкаджията на Г-7 (според юнските анализа на ОИСР САЩ нарастваха по-бавно от другите големи икономики) в отличника.
Дори богатите на полезни изкопаеми нации удрят спирачките
През второто тримесечие икономиките от Г-7 се мъчеха най-вече под тежестта на рекордните цени на суровините като металите, петрола и въглищата. Последните данни обаче показват, че дори богатите на полезни изкопаеми нации удрят спирачките. Австралийската икономика, която е базирана на суровините, е тясно свързана с Азия и отбелязва ръст вече 17 поредни години. През второто тримесечие обаче според Австралийското статистическо бюро ръстът е само 0,3%.
Русия пострада от двоен удар – падащите напоследък цени на най-силните й износни суровини (нефта, природния газ, металите) и негативната обществена реакция към военната й инвазия в Грузия. Руската фондова борса е отбелязала 40% спад от май насам. А тази седмица “Файненшъл таймс” съобщи, че се задава руски кредитен крънч.
Дори Китай показва признаци на умора. И износът не е най-големият повод за тревога (след като Г-7 се забавя, китайският износ очаквано го следва). Проблемът е, че китайският вътрешен пазар започва да спира. “Уолстрийт джърнъл” съобщи, че продажбите на автомобили през август “са намалели с 6,3% спрямо същия период за миналата година до 629 000 бройки, което е първият спад от февруари 2005 г.”. Вярно е, че продажбите за първите две тримесечия на 2008 г. са се повишили с близо 14% спрямо 2007 г., но това е забележимо забавяне от 2007 г., когато продажбите скочиха с 22%. Ръстът на китайското стоманопроизводство също намаля през първата половина на 2008 г. “Файненшъл таймс” коментира миналата седмица, че “ръстът на китайското потребление на стомана се очаква да се забави значително през втората половина на годината заради намаленото търсене от строителния сектор, домакинствата и автомобилната индустрия”.
Оптимизмът не е на дневен ред
През първите две тримесечия на тази година големите международни компании като “Пепси” и “Кетърпилар” са отслабнали на вътрешния пазар и са нараснали на международния. Спедиторският гигант “Федерал Експрес” (“ФедЕкс”) е доста добър барометър за работата на световната търговска машина. В доклада си за тримесечието към 28 февруари 2008 г. “ФедЕкс” пее хвалебствена песен в тона на “разкачването”. Той се оплаква от слабата американска икономика, но се поздравява за “ръста на “ФедЕкс Граунд”, “ФедЕкс Интернешънъл Прайорити” и повишението на експресни доставки отвън към вътрешния пазар, които са резултат най-вече от скорошните международни придобивания”. А сега? Оптимизмът не е на дневен ред. В корекцията за тримесечието към 31 август се чете: „Докато овладеният спад на цените на горивата може да подобри годишните ни данни, то тенденциите за забавяне на ръста в САЩ сега се прехвърлят и в други сектори на световната икономика.”
* Даниел Грос е Moneybox колумнист за “Слейт” и бизнес колумнист на “Нюзуик”.