Георги Велев Една задача: Знаете ли на кой обект за последните 20 г. са били правени три първи копки? Проект, който според редица депутати и министри, ще възстанови позицията ни на енергиен гигант на Балкански полуостров. Отговорът е: АЕЦ „Белене”. Сегашният премиер Сергей Станишев окачестви проекта за втора българска атомна централа като символ на прехода в България. И може би наистина е прав – проектът бе започнат по време на комунистическия режим, а сега новите социалисти твърдо са решили да го завършат заедно с Русия. С решение от далечната 1991 г. правителството спря изграждането на АЕЦ „Белене“ и даде разпореждане на Комитета по енергетика да организира проучване с технико-икономическа обосновка за изграждане на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“. Досега няма нито парогазова, нито ядрена централа. По ирония на съдбата заедно с мегаенергийните проекти на практика спря своето развитие и българската икономика. Амбициозен, но закъснял проект В зората на новото хилядолетие все по-настойчиво се напомняше за бъдещата централа. Две поредни правителства – на НДСВ и на сегашната тройна коалиция, дори направиха по една първа копка на проекта. Тръгна и икономиката, а АЕЦ „Белене“ бе размразен. И... започнаха закъсненията. Според графика, представен от избрания изпълнител „Атомстройекспорт“, строителството на площадката на Втора атомна трябваше вече да кипи. Вместо това обаче към настоящия момент още разчистваме площадката от отломъците на 1981 година. Ако разчетите за изграждането на централата и сега са правени както за каскадата „Горна Арда”, скоро няма да видим нито един от двата обекта. Да не говорим, че все още няма и банка, която да инвестира в проекта „Белене“, който е на път да се превърне в държавна гаранция за 4 млрд. евро! Спорно е също доколко тази централа е необходима за българската икономика. В момента се строят заместващи мощности в Източномаришкия басейн и на площадката на ТЕЦ-Варна, чийто капацитет дори надхвърля проектната мощност на АЕЦ „Белене“ от 2000 мегавата. Тъй като България и в момента изнася около 800 мегавата ток за съседите, съмнително е новата ядрена централа да е чак толкова необходима. Най-малкото прогнозите за енергийния ни баланс не предвиждат толкова голяма консумация на ток. Необходимостта от централата е силно преувеличена В условията на дефицит на електроенергия в региона централата би била добре дошла, но сега, не след 5 години. Защото тогава поне една от съседките ни вече ще има своя ядрена централа. В Турция „Атомстройекспорт” вече се вижда като строител на тамошната атомната централа. Най-яростните противници на атомната енергия – гърците, вече говорят колко добре би било да имат и те АЕЦ. В Албания също имат намерение да строят ядрена мощност, а в Румъния се изграждат новите блокове на АЕЦ „Черна вода”. Тогава е резонен въпросът къде ще отива произведеният от българската енергийна гордост ток? Все пак става дума за 2000 мегавата, които не могат да бъдат складирани... Не е без значение и това, че АЕЦ „Белене“ вече струва повече от 4 млрд. евро, а поддръжката й също ще изисква средства. Всичко това от своя страна ще влезе в цената на тока, която ние със сигурност ще платим. Съседите може и да не поискат. Независимостта е фикция Премиерът, енергийният министър и цялото ядрено лоби дружно обещават, че чрез изграждането на новата мощност ще се осигури независимостта на страната ни от внос на ресурси. Истина е, че доставчикът на ядрено гориво може да не е руски производител, но не може и да е български. Енергийна независимост искат в ЕС, ние – също, поне на думи. Европейският съюз остава зависим, макар и не само от Русия, ние – също. Страната ни и без това внася почти всички енергоресурси, и то главно от Русия – петрол, природен газ, ядрено гориво. Тук се добиват единствено нискокалоричните кафяви въглища, чийто ресурс не може да захрани дори една мощна ТЕЦ. Внасяме и висококалорични въглища. Дотук с приказките и дефинициите за енергийната ни независимост.