Стивън Коткин, „Ню Йорк таймс“ В ролята си на главен поддръжник на глобализацията Томас Фрийдман винаги е бил наясно със съпътстващите я последици за околната среда. Но в най-новата си книга „Гореща, плоска и пренаселена“ той защитава тезата си за нужда от зелена революция на планетата, не само като приоритет на държавната сигурност, но и като икономическо Елдорадо. Трикратният носител на наградата “Пулицър” за журналистическата си дейност в „Ню Йорк таймс“, където работи като колумнист, разбива мита за „205-те лесни начина да спасим планетата“, често срещани в популярните списания. Вместо това той призовава към жертвоготовни мерки за обуздаването на бързо изчезващите биологични видове. Журналистът пледира за зелена революция, която обаче е на ниво не по-ниско от „държавно изграждане“ в Америка. Той също така твърди, че възобновимата чрез технологии енергия ще създаде нова култура на мислене относно съотношението риск-възвръщаемост за американските големи лаборатории и предприемачи. Ако САЩ се заемат сериозно с това, ще бъдат създадени не само нови работни места, а цели нови индустрии. Първата книга на Фрийдман, свързана с глобализацията, „Лексус и маслиновото дърво“ (1999) е преведена на 27 езика. Втората му - „Светът е плосък: Кратка история на XXI век“ (2005), се продаде в тираж от над два милиона копия. Поради тази причина най-новата книга на автора „Гореща, плоска и пренаселена“ предизвика небивало очакване. И привърженици, и критици ще черпят дивиденти от безпощадното му експертно мнение. Или се съгласявате с него, или ви обявяват за глупак. През 1950 г. цялата световна икономическа активност беше оценена на $7 трилиона Планетата ни става все по-гореща, защото плоскостта (т.е. глобализацията според терминологията на Фрийдман) се сблъсква с пренаселеността (все повече хора преминават към черпещата източници средна класа). През 1950 г. цялата световна икономическа активност беше оценена на 7 трилиона долара, казва той, но сега ръст в такъв размер се отчита на всеки десет години. Фрийдман цитира учени и представители на неправителствени организации, както и някои корпоративни директори, за да предупреди колко е важно спешно да се предприемат мерки против удвояването на въглерода в атмосферата в близките няколко десетилетия – т.е. в рамките на нашия живот. Писателят предлага едно хладнокръвно решение, в което главната роля е дадена изцяло на САЩ. Америка може да се пренасочи към обща национална цел и да спаси света чрез екологични нововъведения. Това би могло да се случи, твърди той, ако американците осъзнаят думите на Джон Гарднър, основател на организацията “Комън Коуз” (Обща кауза), за това „колко много възможности ни се предоставят, умело скрити под формата на неразрешими проблеми“. Твърде много свлачища? Ами измислете начини за производство на продукти от материали за многократна употреба и печелете от това. Най-добре ще е да се научим как да сме кивотът Книгата започва саморефлексивно, с цитат на читателски коментар относно една от колоните на автора. Големият брой читатели на Фрийдман ще срещнат вече познатия им стил - източник, виц, популярна метафора. Повтаряне на основния възглед. Наклонен шрифт. Онези, които ще го четат за пръв път, трябва да се подготвят за хиперболи, неологизми и афоризми. „Афлуенца.“ „Код: зелено.“ „Новата ера на енергийния климат (ЕЕК)“. „Вече се сблъскахме с айсберга.“ Ние сме „пословичната жаба във ведрото на печката“ (която умряла, защото не могла да изскочи, понеже температурата нараствала постепенно).“Ние сме наводненията, ние сме астероидът. Най-добре ще е да се научим как да сме кивотът“. Неумолим, текстът му е доста рязък на места. „Пристрастеността ни към нефта“, пише Фрийдман, „ускорява световното затопляне, замърсява чистия въздух, прави петролните диктатори още по-могъщи, бедните по-бедни, демократичните общества по-слаби, а радикалните терористи по-богати.“ Сериозността на проблема изисква своевременни мерки от страна на правителството, настоява журналистът, но то трябва да действа така, че да стимулира по-могъщите сили на пазара. Той отбелязва още, че самото правителство, което има отдавна подписан договор за разточителна консумация на петрол, винаги е оформяло пазара – спомнете си например данъчните облекчения за жилищни ипотеки. Фрийдман убеждава читателите в необходимостта Вашингтон да предприеме мерки за намаляването на въглеводородните емисии чрез въвеждането на нови, по-високи данъци (и ценови под) например. Наред с това, правителството би трябвало да намали цената на алтернативните горива и въведе данъчни облекчения за използващите ги индустрии, за да могат те да достигнат ниво на конкурентоспособност, без да са им необходими субсидии. На американците, които настръхват дори при самото споменаване на по-високи данъци, Фрийдман задава въпроса „тоест, вие предпочитате както досега да продължите да пълните хазните на Саудитска Арабия, Русия и Венецуела, вместо тази на САЩ?“ Една „непочистена“ Америка ще бъде извинение за Китай Носителят на наградата „Пулицър“ убеждава читателите си, че ако САЩ вместо да търсят начини законно да продължават да замърсяват, започнат да харчат пари за екология, много други ще ги последват. В една глава на книгата, посветена на Китай, авторът пише, че една „непочистена“ Америка ще бъде като извинение за Китай да последва примера й на икономически ръст, постигнат чрез мръсни горива. Също така Фрийдман твърди, че ако Китай не се посвети на екологията, то „емисиите и апетитите на държавата ще унищожат всичко, което другите правят в опитите си да спасят Земята“ Накрая Фрийдман сломява скептично настроените по отношение на климатичните промени, като заявява, че „ако промяната на климата е измислица, то това е най-добре измислената някога от САЩ лъжа“, и добавя, че Америка при всички положения ще стане много по-продуктивна, по-чиста и по-здравословна. Но в опитите си да обясни защо това не се случва все още, авторът вече не е толкова неудържим. Той задава въпроса „Ако действително правилните решения са така очевидни за най-компетентните в енергийния бизнес, то защо да не можем да ги поставим на мястото им?“ Неговият твърде лаконичен отговор е: заради всемогъщи лобисти за старата индустрия и безгласни политически лидери. „Убеден съм“ пише той, „че обществото е готово. То стои над политиците.“ Значи заради нечии специални интереси и продажни политикани потребителите живеят в огромни къщи и карат свръхмощни автомобили, които харчат бензин в промишлени количества? Кой въобще чете статиите за това колко лесно е да станем екологични, които той като че ли намира за самозадоволителни? Оказва се, че разходите по една обещаваща биоенергийна алтернатива, която правителството подкрепя – употребата на зърнен спирт – надвишат приходите. Но вместо да възроптае срещу тази очевидна несправедливост, Фрийдман споменава биогоривата в една-единствена бележка под линия. Фрийдман цитира популярната из Пентагона поговорка, според която „една идея без спонсори е халюцинация“ и добавя, че „точно сега имаме екохалюцинация.“ Но въпреки това остава оптимистично настроен: парите са за това – да създават богатства.