Екатерина Попова 24-годишен младеж нелепо загуби живота си. Рапанджията се гмурна с приятел в морето край Равда на 24 метра дълбочина и излизайки, хвана кесонна болест. Лекарите не можаха да го спасят. За смъртта му има две причини – липса на пари и чиновническо безхаберие. От една страна, Антон и колегата му – 36-годишният Николай, който оцеля, не са професионални гмуркачи. За да бъдат такива, те трябва да изкарат курс, който струва около 15 000 лева Същата работа обаче вършат и трите нива на курса по спортно гмуркане, които са всяко от по 500 лева, или общо 1500 лева. Потърпевшите не са изкарали дори тези курсове, поне според регистрите на Националната асоциация по подводна дейност. Въпреки това на собствена глава са се гмурнали на 24 метра дълбочина. За да вадят рапани – високодоходна работа, с която много семейства се издържат цяла година. На излизане обаче младежите са допуснали грешка, която струва живота на единия. Не са направили задължителната декомпресия на всеки 10-12 метра, от което Антон изпаднал в безсъзнание. Колегите му се обадили за помощ от мобилните си телефони на спасителите доброволци от БУЛСАР и на спешен номер 112. Катерът на доброволците пристига и изпълнява като по учебник акцията – професионално, точно и бързо. От БУЛСАР изкарват тялото на Антон на кея в Равда там ги чака линейка. За момент лекарите го връщат в съзнание и бързат към бургаската болница да му окажат помощ. Всичко изглежда, че ще се размине. Но в Бургас няма барокамера и трябва спешно да го транспортират във военната болница във Варна. Но някой трябва да плати бензина на линейката. Докато Антон бере душа, приятелите му събират парите - 500 лева. Което може би коства живота на Антон. Защото при кесонната болест всяка минута е ценна, за да не спрат сърцето и пулсът. И така, вместо да бъде откаран спешно, младежът стига до Варна близо 3 часа след нещастието Освен всичко друго в линейката липсва техника и Антон отново изпада в безсъзнание. Лекарите във Варна не успяват да му помогнат дори и в барокамерата. Антон издъхва на 5-и сутринта. Все пак Николай е спасен. В същата болница, в същата барокамера, но с друга линейка. Той е пострадал по-малко от Антон и съдбата го пощадява. Каква е равносметката: младеж умира, защото: 1.Не е поискал и не е могъл да даде 1500 лева за курсове. 2.Една линейка не може да тръгне към друг град, без някой да е налял бензин със средства от собствения си джоб. 3.Чиновниците, от които зависи да има здравна реформа, са превърнали и лекарите в чиновници, грижещи се за финансите и документите, а не спасяващи човешки живот. 4.Няма закони, които да регламентират подводната дейност, и т.н. На практика причините са много, но една е най-важната – безхаберието на тези, от които зависи да има реформа, да работи системата и да й стигат парите. Колко години трябва да умират хора, преди да се случи нещо реално в здравната система? Колко години трябва да плаща българинът, за да стигнат парите му поне за оказване на първа помощ? Колко човешки животи ще бъдат загубени заради липсата на бензин или сирена, или техника в линейката? В XXI век, в държава - членка на Европейския съюз, един човешки живот е равен на 500 лева. Лекарско безхаберие, чиновническа грешка, забавяне, липса на реално работеща здравна система или, както и да го наречем, ще е правилно. Най-добре е обаче, ако го кажем с истинското име – липса на нормално работеща здравна система. Проблемите са много и са толкова очевадни, че дори слепците ги виждат. Само чиновниците не могат. Тези, от които зависи лекарите да получават достойно възнаграждение. Тези, от които зависи системата да е финансирана достатъчно, за да няма подобна нелепа смърт. Смърт, в която човешкият живот струва 500 лева.