Библията на финансовите пазари, наред с в. „Файненшъл таймс“, никога не е харесвала или разбирала френските чудатости. За подобни издания колбертизмът, дирижизмът, централната роля на държавата са анатема. Франция ще се срине в някакъв момент, неизбежно е. И все пак, въпреки правилата на Малкия ултралиберален пътеводител, страната все още е читава. „Икономист“ се чувства призван периодично да напомня на читателите си, че бедствието е въпрос на време и скоро Франция ще престане да бъде изключение.
Иронията е, че списанието не може да отрече, че страната е привлекателна именно заради индивидуалността си. Статутът й като водещата туристическа дестинация в света не е случайност и не само заради гледките или пък храната. За мнозина мястото символизира революционните идеали за свобода, равенство, братство и опитомяването на пазарите, популяризирането на културата, литературата и интелектуалния дебат, дори самото схващане за цивилизация. Подобни богатства лесно могат да породят отблъскваща арогантност, но те обясняват в голяма степен привлекателността на страната. Те стоят и в основата на типичната за Франция съпротива към промяната – защо да посягате към реформите в страна, която представлява върха на цивилизацията?
Очаквано френското правителство не прие добре предупреждението на сп. „Икономист“. Дори шефът на работодателската организация MEDEF, Лоранс Паризо, не е съгласна с основната теза в публикацията. „Икономист“ е прав единствено за това, че Франция е сърцето на Европа“, заяви тя и допълни: „Между другото авторът на корицата заслужава да бъде уволнен. Някой трябва да обясни на британците, че багетите не се подреждат във вързопи като аспержите.“ „Не сме впечатлени“, заяви френският премиер Жан-Марк Ейро относно досието, подготвено от сп. „Икономист“.
Като оставим настрана безкрайно лошото разбиране на изданието за френските особености обаче, поне едно твърдение отговаря на истината. Оланд има повече власт от всеки друг европейски лидер да осъществи политиките си. С мнозинство и в двете камари на парламента, както и в регионалните съвети из страната, той има възможност да постигне това, което нито един президент през последните 40 години не се е осмелявал да направи. Оланд, първият френски държавен глава с диплома от първото бизнес училище на страната, на практика има шанса да реформира Франция. Той добре знаеше какво прави, когато помоли бившия шеф на EADS Луи Галоа, човек, ползващ се с уважението на целия политически спектър, да даде своите препоръки за възстановяването на френската конкурентоспособност. Предложенията на Галоа предизвикаха сериозен отпор от крайнолевите, тъй като той иска дълбока структурна реформа на законите, касаещи трудовия пазар. Ако Оланд е достатъчно политически смел да въведе идеите на Галоа, Франция ще стане част от 21 в., без да губи странностите си.
По в. „Гардиън“
