Войната за енергията: тръбопроводите заобикалят Румъния

Преди да видим контекста, в който се вписват надеждите на Румъния да бъде интегрирана някога в един от енергийните потоци, да си припомним контекста на енергийната зависимост на ЕС. Европейската зелена карта за сигурността на енергийното снабдяване (ноември 2000 г.) обявяваше, че ако не се вземат необходимите мерки, енергийната зависимост на ЕС ще се увеличи от 50 процента (през 2000 г.) до 70 процента през 2030 г.
Кристиан Унтяну, в. "Зиуа" Преди да видим контекста, в който се вписват надеждите на Румъния да бъде интегрирана някога в един от енергийните потоци, да си припомним контекста на енергийната зависимост на ЕС. Европейската зелена карта за сигурността на енергийното снабдяване (ноември 2000 г.) обявяваше, че ако не се вземат необходимите мерки, енергийната зависимост на ЕС ще се увеличи от 50 процента (през 2000 г.) до 70 процента през 2030 г. До 2030 г. над 60 процента от вноса на газ в ЕС ще бъде от Русия И ако тогава 40 процента от вноса на газ в ЕС идваха от Русия, Европейската комисия предвиждаше, че до 2030 г. над 60 процента от вноса ще бъде от Русия, с обща енергийна зависимост на ниво ЕС от 80 процента. Затова, макар устно да подкрепят необходимостта от единна политика и действия, всички страни от ЕС се опитват да постигнат собствени договорки с Русия или да започнат преговори със страните от Магреба. Някои страни вече не са толкова ентусиазирани за „Набуко“ В нашия случай първото решение е „Набуко“, газопровод,който трябва да свърже региона на Каспийско море, Средния изток и Египет през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия. С дължина от 3300 километра, тръбопроводът ще бъде захранван от два големи източника: Азербайджан и (ако е възможно) Иран. Първият етап на строежа се очаква да започне през 2010 г. с 2000-километров участък между Анкара и резервоара в Баумгартен (Австрия), а ефективната транспортна дейност ще стартира през 2013 г. Обещаващо, само че някои от партньорите (например Унгария) вече са обезпечени с участието си в проекта „Газпром“ и вече не проявяват същото нетърпение да насочат нужните инвестиции към нов тръбопровод (с обща цена от осем милиарда евро). Нефтопровод Констанца-Триест Допълнението към този проект беше одобрено на 3 април 2007 г., когато пет страни от Югоизточна Европа (Италия, Хърватия, Сърбия, Словения и Румъния) заедно с Европейската комисия подписаха протокол за изграждането на нефтопровод, който да свърже пристанище Констанца с терминала в Триест. С цена приблизително 2,6 милиарда евро, нефтопроводът би трябвало да бъде завършен през 2012 г. и да може да транспортира годишно по 100 милиарда тона петрол от зоната на Каспийско море. Възможно е, само че стратегическото мислене в случая на двата проекта се базира, поне в този момент, на една величина в състояние на безтегловност: стабилизиране на условията на сигурност в основните зони на добив. Което е все по-далече от осъществимото без подкрепата или политическото съгласие на Русия. Американската изненада Накрая, нашите стратегически американски партньори ни подготвят една от най-странните изненади, може би директна отплата за безусловната подкрепа на Румъния за операциите в Ирак и Афганистан: поддържането на проекта GUEU, газопровод, който да пресече Черно море, свързвайки терминалите Супса в Грузия и Украйна (Феодосия, Крим) и по-нататък към Полша, като използва ресурсите от азербайджанския добивен басейн в Денгиз. Проектът (реализиран от британската фирма Pipeline Systems Engineering и американската Radon-Ishizumi) се базира на аргумента, че зоната под морето е само 600 километра и следователно ще бъде много по-евтин от „Набуко“ и ще може да пренася годишно по осем милиарда кубически метра газ. Не казахме нищо, за да не разсърдим някого Какво казахме ние? Нищо, в желанието си да не разсърдим някого. Само че на извънредната среща на върха в Истанбул по енергийните проблеми (3 април 2007 г.) румънският докладващ Мариус-Еуджен Опран изложи в Европейския икономически и социален комитет интересен проект, който предлага добро икономическо решение, много по-достъпно и по-евтино от всички предложени дотогава: използване на тръбопровода Баку-Тбилиси-Eрзурум до възела при Ерзурум, използване на съществуващата мрежа на турската национална компания "Боташ" до турското пристанище Зонгулдак на Черно море, после тръбопровода под морето (само 363 километра) до Констанца, с продължение към Запада. Той нарече този проект Турция-ЕС (TR-UE). Попитах го дали някой от водещите политици в Румъния е проявил интерес към проекта. Не. Нито нашите евродепутати, членове на Комисията по развитието и индустрията.

Станете почитател на Класа