Ялман Онаран През 2007 г., когато нещата на Уолстрийт още вървяха по старому, анализаторът Джеймс Хайд не пишеше материал за някоя банка, преди да е проверил мястото й в класацията, определяна от мениджърите по продажби на акции. Днес Хайд казва, че работата му няма да е на нужното ниво, ако не преглежда непрекъснато таблицата, която показва колко са загубили банките от свързаните си с ипотеки активи. Въведената преди по-малко от пет месеца секция на Bloomberg WDCI проследява отписванията и вече надмина по дневна посещаемост LEAG, която класира гарантите на облигации и акции. „WDCI се явява нещо като негативна класация“, казва Хайд, банков анализатор от базираната в Лондон „Юръпиън кредит мениджмънт“, която управлява $27 млрд. „В момента по данните на LEAG можете да се ориентирате кой е бил най-големият гарант на ипотеки в миналото“, продължава той. Кредитният крънч продължава да сее разруха, като миналата седмица отписванията и загубите на кредитния пазар, регистрирани от 110 от най-големите банки и фондови брокери в света, достигнаха $514 млрд. След юли 2007 г., когато се сринаха двата фонда на „Беър Стърнс“, инвестирали в ипотечни книжа, седем управители на банки загубиха работата си, а регулаторите наложиха запор на 12 американски банки. Базираната в Ню Йорк „Беър Стърнс“, която по онова време беше петият по големина фондов брокер в страната, бе застрашена от фалит и по-късно продадена. Професорът по икономика Нуриел Рубини от Нюйоркския университет предвижда, че загубите ще достигнат $2 трл. (около една седма от годишното производство на американската икономика), след като проблемите обхванат Великобритания, Испания и други страни. Очаква се 700 американски банки да фалират Според Рубини вероятно над половината от тази сума ще легне върху плещите на банки и брокери. Останалите загуби ще понесат правителства, пенсионни фондове, застрахователи и институционални инвеститори. Рубини очаква около 700 американски банки да фалират и е убеден, че брокерите дилъри нямат да могат да оцелеят като самостоятелни единици. „Обявяването на загуби ще продължи през цялата следваща година, а вероятно дори през част от 2010 г.“, казва Рубини, който предупреди за кредитната криза още през февруари 2007 г. в блога си Global EconoMonitor. „Когато изчислих, че общата сума ще е между $1 трл. и $2 трл., всички ме сметнаха за луд. Сега първото число изглежда по-скоро като под, а все повече анализатори клонят към второто“, припомня Рубини. През април Международният валутен фонд (МВФ) даде прогноза за загубите на банките по време на кредитния крънч, но по данните на WDCI сумата вече е надхвърлила горната граница на определения диапазон. По късно този месец МВФ трябва да публикува актуализирания си Доклад за глобалната финансова стабилност. Загубите се трупат, а читателската база на WDCI расте. През юли средно около 4000 потребители на ден са разглеждали таблицата, което по данни на Bloomberg е скок от 34% спрямо предходния месец. В някои дни над 10 000 потребители на агенцията са следили WDCI. В същото време през юли LEAG е бил разглеждан от средно 1800 души на ден, което е със 17 на сто па-малко от същия период на миналата година. Разлика от $160 млрд. Отписванията далеч превишават все по-малките суми, които инвестиционните банки набират чрез първични публични предлагания. В първите седем месеца на годината тези средства са паднали с почти две трети до $2,1 млрд. при $5,6 млрд. за миналата. Макийм Асиф, кредитен анализатор в лондонската „Кей Би Си файненшъл продъктс“, казва, че преглежда WDCI няколко пъти в седмицата. Асиф следи отблизо количеството капитал, събрано за справяне с отчисленията. За да увеличат капитала си, банките и брокерите продадоха обикновени и привилегировани акции, конвертируеми и подчинени облигации, както и дялове в други компании на обща стойност $354 млрд. Разликата между загубите и вливането на нов капитал е $160 млрд., показват данните на Bloomberg. Унищожени печалби „Ще има още отписвания и ще бъде интересно да се види какви ще бъдат следващите схеми на банките за набиране на капитал“, казва Асиф. „Повечето от конвертируемите облигации на американските банки бяха разпродадени много бързо след пускането им. Ето защо следващият път инвеститорите ще внимават със закупуването на подобни активи“, смята Акиф. „Ситигруп“, която е най-голямата банка по размер на активите, оглавява класацията на WDCI с отчисления и кредитни загуби за $55,1 млрд., регистрирани за периода след третото тримесечие на миналата година. Всъщност това се равнява на цялата й печалба за последните две години и половина. „Мерил Линч“, която е на трето място по пазарна стойност сред американските фондови брокери, е с отписвания за $51,8 млрд. – повече пари, отколкото е спечелила през последните две десетилетия. И двете банки са със седалища в Ню Йорк. Най-голямата швейцарска банка Ю Би Ес се нарежда трета с $44,2 млрд., колкото е спечелила за периода 2002-2006 г. Трите компании, които са понесли почти една трета от общите загуби, са трите най-големи гаранти на ценни книжа, обезпечени с кредитни портфейли (CDO). CDO-тата, гарантирани с ипотечни облигации, пострадаха най-много от тази криза. Някои загубиха цялата си стойност. Разпространение на заразата Загубите тръгнаха от CDO облигациите, но се разпростряха и при други активи. Инвеститорите загубиха апетит към дълговете, обвързани с жилищния пазар, а забавящите се икономики на САЩ, Европа и Япония доведоха до увеличаване на просрочванията при потребителските заеми. Нови загуби ще дойдат от банковите заеми, които не са „пакетирани“ в ценни книжа, смята анализаторът от „Ситигруп“ Стивън Уайътинг, който също редовно следи WDCI. Очаква се да има нови отчисления и загуби, след като излязат резултатите на банките за третото тримесечие. Базираната в Ню Йорк „Джей Пи Морган Чейс“, третата по големина американска банка по размер на активите, съобщи миналия месец, че през юли е загубила $1,5 млрд. от ипотечните си активи. Предоставените от банките данни показват, че към август месец отписванията им за това тримесечие са общо $9,8 млрд., а остава още един месец до края му.