Париж най-после призна, че без английски няма напредък и че ако Франция е постигнала някакъв успех, то е благодарение на езика на Шекспир, а не на Молиер. Това си е истинско лингвистично Ватерло за французите. Всъщност още преди трийсетина години в страната бе в употреба един хибриден език, наричан franglais (френглийски). Но тогава Френската академия беше ревностен блюстител на езиковата чистота и пораженията не бяха толкова повсеместни. Френският истински се срина с масовото навлизане на интернет, което бе дело – логично на англичанина Тим Бърнърс-Лий през 1990 г. Та, ако трябва французите някого да кълнат за повяхналото си величие на световна сила, това е именно той. Признанието на френския министър на образованието логично поставя въпроса и за смисъла на франкофонията, в която бе въвлечена и България. След като метрополията вдигна бяло знаме пред английския, що щем ние там, освен да ласкаем Никола Саркози с мащабите на фиктивното сдружение? Впрочем Саркози също е голям англофил. Това обаче не му пречи да възвеличава водещата френска роля във всички събития по света.