От това можем да си направим три извода за световната парична система. Никой от тях обаче не е особено успокоителен. Берлин контролира 3396 тона злато, вторите по големина резерви в света. Това е много по-малко от американските 8133 тона, но пък Германия е по-малка страна и никога не е печатала световна резервна валута. В същото време количеството е много над италианските 2451 тона или френските 2435 тона. Голяма част от германския запас е натрупан при старата система Бретън Уудс, която беше в сила от края на Втората световна война до 1971 г. Търговските дефицити и излишъци тогава се уреждаха от централните банки в злато и понеже за Германия големите излишъци съвсем не бяха рядкост, в крайна сметка страната натрупа доста от ценния метал. Повечето обаче се съхранява в чужбина, около 66% във Федералния резерв в Ню Йорк, 21% в британската централна банка, а 8% в тази на Франция. Бившата Западна Германия беше на предната линия на Студената война и при евентуална руска инвазия, танковете щяха да се отправят директно към златните трезори. Би било нерационално такава примамлива мишена да се оставя уязвима за атака.
Сега, когато Студената война е само далечен спомен, кампания под надслов „Върнете златото ни“, събира значителна подкрепа в Германия. Политици и масови медии се включиха в популярния хор. По-рано този месец германската сметна палата поиска Bundesbank да направи финансова ревизия на официалните си запаси от злато и призова за репатриране на 150 тона през следващите три години, с цел проверка на качеството му. Всеки, купувал някога златни бижута от пазара, знае, че безскрупулните търговци имат всякакви трикове на разположение - не всичко, което блести, е злато. И макар че е необходима доста фантазия, за да си представим, че персоналът на Фед методично е подменял кюлчетата с блокчета лято желязо, истерията около въпроса се е разраснала дотолкова, че одитът вече се смята за необходимост. Bundesbank обикновено не е институция, която обикновено се поддава на народния натиск, но миналата седмица се опита да успокои хората с изявление, че златото е в безопасност и обещание да провери запасите в чужбина. В рамките на следващите пет години във Франкфурт ще са нужни нови трезори, а в Ню Йорк и Лондон ще се освободи място.
Тази кампания води до три извода за състоянието на световната икономика. Единият е, че сегашното поколение германци е далеч по-настоятелно, в сравнение с родителите си, по отношение на националните интереси. В продължение на 50 години, повечето германци искаха да покажат, че са граждани на света. Те се бореха с чувството за вина след Втората световна война, като се регистрираха във всеки възможен международен орган. Сега са напълно доволни да бъдат просто граждани на Германия и с охота отстояват собствените си интереси. Второ, доверието във финансовите институции намалява. Централните банки изградиха система от дебити и кредити, защото е далеч по-лесно и безопасно да движиш златото на хартия, отколкото с камиони. Хората обаче вече не вярват на тези системи. Те са все по-недоволни от активи, които просто се вписват някъде в баланса на някоя банка и искат нещо материално, което да могат да видят и да докоснат. Това се отнася и за националните златни резерви, но важи все повече и за останалите активи. Третото и най-важно нещо е, че настроенията в Германия стават все по-твърдо срещу единната валута с всеки изминал месец. В крайна сметка, за какво точно може да послужи цял трезор, пълен със злато, в мазето на централната банка? За започване на нова валута и нищо повече. В краен случай, ако еврото се разпадне хаотично и националните парични единици бъдат изкупени обратно за ден, едно от основните неща, които валутните пазари ще търсят при определянето на стойността на новите марки, лири или франкове, ще бъде количеството злато, с което съответната централната банка може да ги обезпечи. Ценният метал ще изглежда много по-ценен, ако се държи в собствената страна, а не в чужда.
Кампанията по връщането на германската злато в действителност е кампания за връщането на парите, на които хората могат да се доверят. Политическият елит може би все още не го е осъзнал, но според всеобщото мнение, присъединяването към еврото е било грешка и вече се чака с нетърпение денят, когато отговорността за безкрайните спасявания на съседите ще отпадне. И все пак едва ли е само в Германия. Недоверието към централните банки, манипулиращи паричната система, се разпространява от страна в страна. Ще има много знаци по дългия път обратно към някаква форма на пари, обезпечена със злато. И кампанията в Германия е само началото.
По „Маркет уоч“
