Лидерите на Испания и Италия заявиха, че никоя от двете страни не възнамерява скоро да използва програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации, нито да подкрепи предложението за еврокомисар, който да може да се намесва в националните бюджети. Вместо това, испанският премиер Мариано Рахой и италианският му колега Марио Монти заявиха, че ще продължат да настояват за бързо въвеждане на фискален и банков съюз. „По отношение на европейския дневен ред, Испания и Италия са по-обединени от всякога“, каза Рахой по време на съвместна пресконференция в началото на седмицата.

Испанският лидер е под натиск да се обърне към програмата за изкупуване на облигации, обявена в началото на септември от президента на ЕЦБ Марио Драги. Той обаче отказва да се хвърли към тази възможност и заяви, че Мадрид би поискал подобно финансиране, едва когато усети, че моментът е „подходящ“. Монти също отхвърли идеята, че Италия би имала нужда от такава помощ, за да посрещне непосредствените си задължения по рефинансиране. Никой от двамата държавници не желае да изложи финансите на правителството си на засиления европейски контрол, който придружава подобна помощ.

Срещата в Мадрид на двамата премиери се състоя малко след като Драги подкрепи предложение, първоначално направено от германския министър на финансите Волфганг Шойбле, да се създаде позиция за еврокомисар по икономическите и паричните въпроси. Този човек ще е упълномощен да се намесва в националните бюджети, ако правителствата на еврозоната нарушат правилата за дефицита. Създаването на такъв пост вероятно ще изисква одобрението на всички 27 страни в Европейския съюз. „Ако искаме да се възстанови доверието в еврозоната, страните ще трябва да прехвърлят част от своя суверенитет на Брюксел“, каза Драги миналата седмица в интервю за германското списание „Шпигел“.

Рахой и Монти обсъдиха предложението за такъв комисар при срещата си, но никой от тях не подкрепи идеята заради опасението, че промяната може допълнително да обърка инвеститорите относно изготвянето на политиката в еврозоната. „Има предел на сигналите за фискална добродетел, които могат да се изпращат на пазарите. Нововъведението може да бъде разтълкувано като доказателство, че съществуващите инструменти не работят“, коментира Монти.

Единството на Рахой и Монти подчертава до каква степен Мадрид и Рим са изправени пред едни и същи трудности, свързани с убеждаването на инвеститорите да купят дълга им при поносима доходност. Според Монти въпреки свиването си след обявяването на програмата от ЕЦБ разликата между лихвените проценти по германските и италианските държавни облигации остава „над оправданото от основните икономически показатели“.

Междувременно централната банка на Испания даде ориентировъчни оценки за т. нар. лоша банка, която Мадрид създава, за да могат затруднените кредитори да изчистят балансите си чрез прехвърляне на лошите имотни кредити и запорирани активи. Всички кредити, които заемодателите оставят в лошата банка, ще са със средно намаляване на отчетната стойност в размер на 45,6%, докато за запорираните активи то ще е 63,1%. Прогнозите са лошата банка да започне с около €45 млрд. токсични активи. Остава да се разбере дали тези отстъпки ще са достатъчни, за да бъдат привлечени частни инвеститори, които да споделят част от риска.

 

По в. „Ню Йорк таймс“