РИА „Новости“ Президентът Виктор Юшченко заяви тази седмица, че Украйна не подкрепя решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия и допусна, че може да бъдат повишени арендните вноски, плащани от руския Черноморски флот за базата му в Севастопол. Същевременно въз основа на издаден по-рано президентски указ правителството в Киев прие постановление, с което регламентира пресичането на украинската граница от руски военни кораби. Реакцията на украинското ръководство и част от политическите сили в страната до голяма степен е закономерна. След "оранжевата революция" външнополитическият курс на страната направи рязък завой в западна посока. Събитията в Южна Осетия дадоха нов шанс на днешните украински лидери. Страната и нейният президент отново се озоваха в центъра на вниманието на Запада. Масираната кампания в подкрепа на Грузия, организирана от украинското ръководство, прерасна фактически в следващ етап от "оранжевата революция". Защото минаха вече няколко години от края на 2004 г. и бяха някак позабравени целите, формулирани навремето от западните спонсори на украинските събития. А те предвиждаха чрез новото ръководство да прокарват политика, активно насочена срещу Русия. Три фактора В тази връзка се поражда следният въпрос: как ще се развиват занапред отношенията между Русия и Украйна и каква трябва да е руската външна политика? Първо, украинската външна политика все тъй ще е насочена към членство в европейските и евроатлантическите структури. С подкрепата на част от европейските държави и на САЩ Украйна ще запази твърда позиция по един широк спектър от проблеми в отношенията с Русия. Независимо дали ще се преговаря за Черноморския флот или за газовите доставки. Друг фактор са наближаващите президентски избори в Украйна, насрочени за началото на 2010 г. Това ще тласне всички политически сили без изключение неволно да разиграват една външнополитическа карта - отношенията с Русия. Тема, която ще съдейства за сплотяване на електората и обещава сигурна печалба сред населението и на Източна, и на Западна Украйна. Трети фактор е изострянето на политическите и на социално-икономическите проблеми в Украйна. Задача на руската външна политика е ясно да очертае дългосрочните си интереси, засягащи всички държави от постсъветското пространство. Политиката на Москва към всички бивши републики трябва да е многостранна и безусловно да отчита факта, че западните страни отдавна вече са си поставили цели и спрямо Русия, и спрямо другите държави от постсъветското пространство. Руско-украинските отношения са навлезли в труден период. Предизборната кампания, започнала предсрочно в Украйна, дава слаби шансове за скорошно изчистване на отношенията между двете страни от политическата пяна. По БТА