Лъч светлина за Европа. Според изследване на Германската индустриално-търговска камара конкурентоспособността на европейските държави, изпаднали най-сериозно в кризата, се покачва. Заплатите стават все по-конкурентни, търговският дефицит намалява. Изглежда, че мерките, взети в борбата с кризата, дават резултат.
Реформите, предприети от страните членки на еврозоната, поразени най-сериозно от икономическата криза на Стария континент, бележат своите първи успехи. Разходите по персонал за производството на даден продукт значително са намелели както в Ирландия и Гърция, така и в Испания, информира германското издание на в. „Файненшъл таймс“. Почти навсякъде, където кризата вилня с пълна сила, е спаднал и дефицитът в търговския баланс. От „Файненшъл таймс“ обясняват, че колкото по-високи са заплатите и колкото повече време е нужно за производството на дадена стока, толкова по-високи са и разходите за персонала. Търговският баланс от своя страна пък представлява съотношението между износа и вноса, което реализира дадена икономика. Казано по прост начин, практиката показва, че ниските разходи за персонал и търговски баланс с повече износ, отколкото внос, са признак за силна икономика.
Според данните, изнесени в изследването на Германската индустриално-търговска камара, за периода 2008-2011 година търговският дефицит на Гърция е намалял с цели 54%. Испанците пък са успели да намалят дефицита в търговията си с 50%, а Португалия с 40%. Интересно е, че дори страна като Кипър, която е смятана за една от следващите държави, които ще попаднат под европейския кризисен „щит“ за борба с кризата, бележи спад в търговския си дефицит от близо 20%. Италия, от своя страна, през последната година пък е успяла да постигне почти напълно изравнен търговски баланс, което се дължи на увеличилия се износ и намалелия внос на стоки. Още по-впечатляващи в доклада на Германската индустриално-търговска камара са цифрите, според които въпреки спада от 27% в цялостната икономика на Гърция от 2007 година насам, нивата на износа, който Гърция реализира, са достигнали стойностите от 2007 година.
Повечето експерти намират всички тези цифри за положителни. В интервю за „Файненшъл таймс Германия“ икономическият директор на Бременската банка Фолкер Хелмайер заявява: „Еврозоната изпълни по-голямата част от структурните задачи, които имаше пред себе си.“ Икономистът от банка УниКредит Андреас Реес пък споделя, че според него процесът по намаляване на търговския дефицит в Европа тече с пълна сила.
Още по-оптимистично настроени са експертите от „Файненшъл таймс Германия“. Според тях, предвид намаляването на търговския дефицит Европа отново може да са превърне в основен носител на надежда за световната икономика, ако, разбира се, дълговата криза на Стария континент отново не се изостри. Имайки предвид непрекъснато увеличаващите се данъци в САЩ и очакваното там цялостно влошаване на бизнес климата през следващата година, както и почти пълната липса на какъвто и да е импулс от страна на така наречените развиващи се страни се оказва, че претърпялата множество промени еврозона стои учудващо добре на икономическата карта на света.