Британският парламент ще се докара до познатото трескаво състояние, когато премиерът Дейвид Камерън се захване с първите си значими министерски рокади в началото на идния месец. На „Даунинг стрийт“ № 10 обаче знаят, че вълнението около първото заседание с участието на новите министри няма да има никакво значение, ако всеобщото мнение е, че кабинетът се е провалил в областта, която решава всички избори – икономиката.
Лейбъристите твърдят точно това. Рейчъл Рийвс, която заема втория по важност пост във финансовото министерство в сянка, определи разрастването на дефицита през юли като „крайно изобличаващо доказателство за работата на финансов министър“, който предизвика връщане към състоянието на рецесия и като последствие още по-голям недостиг на средства в бюджета. От ведомството на Джордж Озборн омаловажиха цифрите и хвърлиха вината върху намаления  добив на петрол в Северно море за по-голяма част от спада в постъпленията от корпоративни данъци, наложил по-активното набиране на заемен ресурс. В кабинета обаче има сериозни опасения, че Озборн наближава етапа, в който гласоподавателите ще решат окончателно, че не е успял да изпълни двете си ключови икономически обещания от предизборната кампания през 2010 г. - да стабилизира публичните финанси и да оркестрира възстановяване, движено от съживения частен сектор. Малко вероятно е Озборн да подобри позициите си навреме. Той вече призна провала си в първата сфера, когато миналия ноември заяви, че няма да покрие целта си за премахване на структурния бюджетен дефицит до следващия вот, заложена в извънредния бюджет от юни 2010 г. Озборн има проблеми и с изпълнението на втория ангажимент – икономическо възстановяване начело с частния сектор, който трябваше да компенсира орязването на публичните разходи. Рецесията с двойно дъно подсказва, че по-ниските държавни харчове може да са изсмукали търсенето от икономиката с темпо, което е задушило растежа в частния сектор.
Решаващ момент за Озборн ще бъде редовният есенен доклад през ноември. Финансовият министър не разполага с особено пространство за действие, тъй като изигра коза си миналата година, когато напомни на избирателите, че планът му за свиване на дефицита е стремеж, а не фиксирана цел. Фискалният му мандат бе наречен „гъвкавият приятел“ на Озборн, защото отправната точка за оценка на дефицита е на пълзяща петгодишна база. Това означава, че окончателна присъда може изобщо да не бъде дадена. Подобно на миналата година, Озборн може да съобщи, че удължава периода на икономии, без да нарушава мандата си. Ако се бе придържал към първоначалната си неофициална цел да изчисти структурния бюджетен дефицит до следващите избори, щеше да му се наложи да ореже болезнено разходите и да вдигне данъците.
Безпокойството около икономическата политика на правителството създава необичайни съмишленици. Министърът на бизнеса Винс Кейбъл и кметът на Лондон Борис Джонсън са най-високопоставените фигури в двете коалиционни сили, които насочват вниманието към липсата на стратегия за растеж. В изтекло в медиите писмо през март Кейбъл предупреди за отсъствието на „убедителна визия за посоката, в която е поела страната, отвъд оправянето на фискалната каша.“ Наскоро Джонсън призова Камерън да изостави „прекалената предпазливост“ и да подкрепи строежа на ново летище в Лондон, с което подчерта опасенията на много тори от неспособността на кабинета да разпознае важността на големите инфраструктурни проекти. Някои либералдемократи са притеснени, че Озборн се е препънал, защото е смятал, че ключовият икономически инструмент е активната парична политика. От партньора в управляващата коалиция напълно подкрепят подхода, защото са единодушни, че прекаленият фокус върху фискалната политика като начин за стимулиране на икономиката с по-високи разходи е в голяма степен отговорен за опасното състояние на публичните финанси. Либералдемократите обаче се страхуват, че Озборн може да е поставил основите за сегашната липса на стратегия за растеж с вярата си, че паричната политика е единственият работещ инструмент. Някъде на заден план остава виждането на Озборн, че ниските данъци са най-добрият начин за създаването на жизнеспособна икономика.

По в. „Гардиън“