Иван Р. Тодоров, анализатор, „Политикъл Кепитъл“ В края на миналата седмица на официално посещение у нас дойде лично генералният директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер. Предвид факта, че се намираме в разгара на сезона на отпуските тази визита нямаше как да не се превърне в една от водещите политически новини. В крайна сметка г-н Брюнер не “произведе” голяма новина, която да нажежи вътрешнополитическите страсти посред лятото. Не стана ясно дали посещението на директора на ОЛАФ е имало конкретна планирана цел или след серията тежки еврокрошета към София тя е била просто израз на пословичната европейска дипломатичност и желанието на Брюксел да демонстрира умерено благоразположение с цел да не обезсърчи и минималните усилия на управляващите за някакви реформи. Независимо кое от двете е вярно, родните държавни лица не пропуснаха открилата им се възможност за ПР активност. Може да се каже обаче, че публичният резултат след двудневни срещи с българските държавни лица беше лансиране на малка “щипка” конкретна информация за бъдещите действия на Службата за борба с измамите у нас, пълната “лъжица” послания от шеф и поредната голяма “порция” декларативни намерения от родните управляващи. В какво се изрази конкретиката Конкретиката се изразяваше в това, че на първо място от началото на тази седмица в България стартира поредната мисия на ОЛАФ отново за програма САПАРД. Очаква се следващите мисии да бъдат и в други програми, както по предприсъединителните фондове, така и по структурните. На второ място, чуждестранни експерти ще съветват министерствата и ведомствата, които трябва да гарантират правомерното усвояване на еврофондовете. Те ще се включат в наскоро преструктурирания фонд "Пътища", в разплащателната агенция към земеделското министерство, към министерството на правосъдието, както и към екипа на ресорния вицепремиер Меглена Плугчиева. На трето място стана ясно, че инспекторите на ЕС ще имат възможност също така без предварително предупреждение да проверяват всяка българска компания, която работи с пари на Съюза. Това означава, че контрольори на Европейската комисия ще могат да извършват проверки в български фирми, без значение дали те са съгласни или не, и дали ще имат пълните правомощия на държавните финансови инспектори. Подобни пълномощия, които съществуват според европейския регламент от 1996 г., по желание на правителството ще бъдат допълнително регламентирани чрез промяна на Закона за държавната финансова инспекция. Задействането на тези правомощия може да се приеме като доказателство за липса на доверие в нашия финансов контрол. Важните послания, които Франц-Херман Брюнер направи по време на посещението си нямаха характера на абсолютна новост, а бяха в тона на критиките и предупрежденията, които Брюксел отправя от почти година чрез своите доклади, официални писма и изказвания на представители на европейските институции. Лайтмотивът и сега беше “от българското правителство бяха направени някои промени. Това, което очакваме сега са резултати”. Подобно послание е в съзвучие с основното обвинение към София през месеците, предхождащи юлския мониторингов доклад на ЕК, а именно, че българските управляващи повече говорят, отколкото действат. В самия доклад на ЕК от преди месец беше ясно посочено, че “въпреки значителните усилия за създаване на необходимите институции и за внедряване на нужните процедури и процеси, твърде малко са резултатите, които свидетелстват, че системата работи правилно”. По дипломатичен начин Брюксел в прав текст каза, че формалното приемане на закони, въвеждане на процедури и създаването на институции принципно са необходими, но не и достатъчни мерки, ако от това не произтичат положителни последици в проблемните сфери. В крайна сметка това, което иска ЕС, е приетите закони да бъдат изпълнявани, а създадените институции да работят по правилата, за да може да бъде постигнат конкретен напредък в превръщането на България в нормална европейска страна на законност и ред. Това изискване се криеше и в думите на шефа на ОЛАФ при посещението му у нас. Отговорът – в характерен български маниер Отговорът на българските управляващи отново следваше характерния български маниер. Като основен проблем беше изведено не друго, а слабостите при комуникацията. Тезата “изгубени в превода” обаче 20 месеца след членството на България в ЕС вече звучи твърде неадекватно. Можем само да се надяваме, че след посещението на г-н Брюнер поне се е изяснил начинът на междуинституционалното сътрудничество и комуникационната структура на това кой и по какъв начин докладва за нарушенията по еврофондовете. Тук е мястото да припомним, че според правилата на ЕС националните служби и отговорните органи са длъжни сами да разследват нарушенията и да докладват на ОЛАФ и другите контролни органи в ЕС за всички засечени нарушения. В Европа обаче явно вече нямат доверие, че това може да се случи по нормалния ред. Както беше констатирано в изтеклия в средата на юли в медиите доклад на ОЛАФ – има “влиятелни сили в българското правителство и/или българските държавни служби”, които нямат интерес да бъде наказани или подведени под отговорност лица, за които има сериозни съмнения за злоупотреби с европейските фондове. В момента по думите на Франц-Херман Брюнер Брюксел иска присъди, независимо дали оправдателни или осъдителни, по всички сигнали, които ОЛАФ изпраща до българските власти. Правителството обаче явно отново ще положи повече усилия за т.нар. стратегия за “подобряване на комуникацията” с европейските институции. С други думи това означава ударно интензифициране на срещите с представителите на ЕС, изработване на нови екшън планове, изготвяне на списъци от мерки и т.н. Както обаче веднъж ни беше посочено в мониторинговия доклад - София залага прекалено много на планове и твърде малко на “екшън”. Не сме партньор, а „обичайният заподозрян“ По време и след визитата на г-н Брюнер управляващите се опитваха да представят активизирането на евроинспекторите за борба с измамите у нас и всички мерки, наложени на страната, като рутинни практики, прилагани в почти всички държави - членки на ЕС. Въпреки това остава усещането, че България трайно е попаднала на мушката на ЕК и ОЛАФ. За жалост резултатът е, че пред Брюксел държавата ни все повече изпада в позицията не на партньора, който съзнава недостатъците си и е готов да ги поправи, а на “обичайния заподозрян”, който не полага усилия за положителна промяна. Европейските граждани пък започват устойчиво да приемат България просто като една “провинция” на беззаконие и корупция в задния двор на ЕС. Предвид този неблагоприятен имидж не е без основание тезата, че Съюзът може да използва страната ни като опитен полигон за прилагане на различни назидателни мерки и ограничения. Не може да не признаем, че с действията или бездействията си след януари 2007 г. правителството е дало достатъчно мотиви за подобно отношение. На всички вече е ясно обаче, че промяната в това положение няма да дойде единствено чрез подобряване на комуникацията и поредната серия от писмени екшън планове.