"Таймс" Някога на вицепрезидентите никой не обръщаше внимание, но сега техният пост е важен - Джо Байдън не прави изключение. В събота сутринта в 3:04 часа от лаптоп в главната квартира на Барак Обама в офис сграда в Чикаго бяха изпратени съобщения до около два милиона потребители на "Блекбъри" и "Туитър", че претендентът на Демократическата партия за вицепрезидентския пост ще бъде Джо Байдън. Една от странностите на американската политика е, че докато големи маси от хора - над 36 милиона души, участваха в първичните избори на демократите през тази година - вземат участие в избора на кандидат за президент, като аксиома се приема и твърдението, че кандидатът за вицепрезидент се избира само от един човек. За сравнение британската система дава на министър-председателя големи правомощия, но не и правото да посочва наследник. И така ние станахме свидетели на зрелището, при което Барак Обама, който е в Сената от четири години, избира за свой партньор Джо Байдън, който е сенатор от 36 години. Другото зрелище се състои в това, че Байдън, който миналата година, когато все още беше претендент за демократическата номинация, заяви, че не би приел да се кандидатира за вицепрезидент, сега прие номинацията с готовност, при това от човек, за когото твърдеше, че не е готов да бъде президент. 200 години, за да решат какво да правят с позицията Обичайното схващане е, че вицепрезидентската служба е "без никакво значение" (Джон Адамс) и "не струва пукната пара" (Джон Нанси Гарнър - цензурирано). Това може някога да е било така, но вече не е. На американците им трябваха близо 200 години, за да решат какво да правят с позицията, чийто титуляр наследява президента в негово отсъствие, но за когото конституцията не предвижда никакви сериозни задължения през останалото време. Най-накрая обаче те разбраха. Партиите спряха да номинират политически нищожества, които идват от различен регион или от различно крило на партията, за да "балансират кандидатурата" (кандидатурата на Обама и Байдън може да е "балансирана", но Байдън не е политическо нищожество). Партиите вече не номинират богаташи за вицепрезиденти с надеждата, че те ще финансират кампанията им (като пример може да се посочи номинирането от Демократическата партия през 1904 г. на 80-годишния индустриалец от Западна Вирджиния Хенри Гасауей Дейвис). Вече не остават без работа Освен това президентите вече не оставят вицепрезидентите без работа (Хари Труман през своите 82 дни като вицепрезидент се е срещнал с Франклин Рузвелт само два пъти, а президентът не му споменал нищо за атомната бомба). Промяната стана, след като Уолтър Мондейл поиска от Джими Картър пълен достъп до президента и до свръхсекретна информация, офиси за висшите служители в Западното крило на Белия дом, както и някои истински отговорности в замяна на съгласието си да се кандидатира за вицепрезидент. Картър прие и всеки президент оттогава насам следва неговия пример. Американските избиратели знаят старите вицове за вицепрезиденти, но усещат, че вицепрезидентската длъжност вече е от значение. В часовете, които последваха номинацията на Байдън, медийните експерти в щаба на демократите усърдно изреждаха позициите на партията. Байдън носи на демократическата кандидатура и би внесъл и в Белия дом някои неща, които липсват на Обама - опит във външната политика (той е председател на сенатската Комисия по външните работи), произход от бялата работническа класа (който той преувеличава, но въпреки това е факт), дългогодишни контакти с обикновените хора в един щат, който е толкова малък, че избирателите са свикнали да разговарят редовно със своите сенатори. Републиканците отбелязват, че той говори свободно и нашироко. Сенаторът от Делауер преодолял заекването като тийнейджър и на 29-годишна възраст постъпил на работа, която му позволявала да говори, колкото си иска. Не е учудващо, че през годините той е правил доста гафове, между които и плагиатстването на реч на Нийл Кинък, което е качено в YouTube и бива масово препращано по имейл, придружено със закачливи коментари. Обама премина в отбрана През по-голямата част от кампанията си Обама заемаше нападателна позиция - срещу Хилари Клинтън и срещу Джордж Буш. В случая с избора на кандидат за вицепрезидент той премина в отбрана. Демографската група, която той се опитва да привлече чрез номинацията на Байдън - бялата работническа класа - гласува масово за Клинтън в първичните избори и не подкрепи особено активно Обама. Тя е концентрирана в щати, като Пенсилвания и Мичиган, които гласуваха за демократите на изборите през 2000 и 2004 г. и за чиято подкрепа Обама очевидно е загрижен.