Мила Григорова Положителна тенденция в развитието на средното ни образование в сравнение с 2006 г. Това показват данните от специално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“, изследващо отношението на българите към нивото на училищното ни образование и нагласите към започналите и тепърва предстоящите реформи. Мнозинството от анкетираните все още са негативно настроени към развитието на средното образование у нас – 40% смятащи, че то става по-некачествено. Оптимистите са 15 %. Въпреки това в рамките на две години оптимистите за бъдещето на средното ни образование са се удвоили, а песимистите са намалели с дванадесет процента. Обяснението за това: Една четвърт от българите са на мнение, че така нужните на образованието ни реформи вече започват да се случват. Критиките: Няма обективни критерии Много от критиките към българското средно образование са насочени към това, че няма обективни критерии за измерване на знанията на децата и оценките се пишат „както дойде” – по милост, според това дали родителите са дарили нещо на училището или просто за да се вдига средният успех на училището. Един от проектите за решаването на този проблем в средното ни училище е въвеждането на единни национални тестове за учениците от различни образователни степени. Очевидно проведените в тази посока образователни политики са дали ефект и отношението на обществото към единните тестове и матури също е в положителна тенденция спрямо 2006 г. Тестовете след седми, десети и дванадесети клас са добре приети. Като цяло след първите пробни тестове през пролетта на 2008 г. подкрепата за новия начин на контрол над училищата, учителите и образованието въобще се увеличава. Всеки втори подкрепя идеята за тестове след 7-и клас Почти половината от пълнолетните българи подкрепят идеята за тестове след седми клас. 44% са привържениците на национални тестове за проследяване на познанията на децата след завършване на десети клас. Отхвърлени от мнозинството българи са единствено тестовете за най-малките – след 4-ти клас – според българите толкова малки деца не бива да бъдат подлагани на стреса от изпита. Въпреки това голям ръст на подкрепата има именно към тестовете след 4-ти клас (от 24% подкрепа през 2006 до 28% подкрепа през 2008 г.). 65% за матурите Въпреки родителските и ученическите протести срещу матурите най-голяма обществена подкрепа сред типовете национални тестове получават именно зрелостните изпити. 65% от българите са на мнение, че матури трябва да има. С 8% са се увеличили поддръжниците на матурите след тяхното „завръщане“ през 2008 година. Общата представа за резултатите от проведените през 2008 г. матури е, че оценките са по-скоро на средно равнище и показват, че децата не знаят достатъчно за изучените 12 години. Само един процент от българите поставят оценка много добър или отличен на зрелостниците ни. В този смисъл независимото оценяване на знанията на децата е полезен индикатор за измерване на знанията на децата и би помогнало за повишаване на качеството на средното ни образование. Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.