Може и да е несъвършена институция, както я нарече британският вицепремиер Ник Клег, но що се отнася до интересите на лондонското Сити, Камарата на лордовете работи много ефективно. Над една седма от представителите й получават заплащане от финансовите фирми или имат клиенти в сектора на финансовите услуги, разкрива регистърът за имотното състояние на парламентаристите.
Проучване на Бюрото за разследваща журналистика показва, че 124 от общо 775 членове на горната камара в британския парламент са обвързани с финансови институции – това е 16% от гласовете. Освен това те заемат голям брой места в комисиите, занимаващи се с жизненоважни за лондонското Сити въпроси. В групата от 124 не са включени законодателите с неплатени консултантски позиции във финансови компании или лобистки организации.
Швейцарският кредитор UBS е сред играчите в сектора с най-много връзки в държавното управление, с трима консервативни лордове във ведомостта си за заплатите – лорд Британ, зам.-председател на банката, лорд Гарел-Джоунс, управляващ директор, и лорд Уолдъгрейв, зачислен като консултант. През 2010 г. лорд Макфол, до онзи момент дългогодишният „главен инквизитор“ на надзорната комисия към финансовото министерство, стана директор без изпълнителни функции на NBNK Investments, създадена да наддава за активи от национализирани банки. Миналия месец бе съобщено, че банката ще бъде закрита. Макфол стана платен съветник на KPMG за регулацията и корпоративното управление и неплатен член на консултантския борд във финансовото лоби TheCityUK. Миналата година Макфол заяви, че политиците са по-слаби от финансовата индустрия. „Нуждаят се от повече власт и независимост, за да прилагат успешно затегнатите банкови правила“, бе цитиран да казва той. На въпроса, защо се е присъединил към лобистката организация, той отговори: „Това положение между финансовия сектор и политическата/социалната среда за мен е нещо обичайно.“ Като пример той изтъкна интересите си в застраховането на плащанията по кредитите и председателството на Комисията за пенсионните доходи. „С оглед нестандартните ми възгледи по подобни въпроси бях помолен да се включа в консултативния борд“, заяви той. „Приветствах възможността, тъй като работата ми не включва неизпълнителни функции, възнаграждение, облаги или лобистки интереси.“
Комисиите, натоварени с наблюдението на ключови за сектора на финансовите услуги въпроси, са пълни с лордове, обвързани с бранша. Четирима от 11-те членове на специалната комисия за финансовия законопроект от 2011 г. например заемат позиции в банки, а една пета са пред подобен ход. Законът даде сериозни данъчни облекчения за бизнеса с офшорни интереси, включително мултинационални банки и застрахователи. В състава на надзорния орган членуваха лорд Грифитс, директор в Goldman Sachs, лорд Холик, съдружник в частната банка GP Bullhound, лорд Макгрегър, който по онова време беше съпредседател на консултативния съвет по храните и земеделието към Rabobank International, и лорд Макфол. Назначението на лейди Ноукъс като директор в Royal Bank of Scotland бе обявено малко след доклада на комисията. Друг парламентарист със заплащане от финансовия сектор е покойният председател на комисията лорд Мейпълс, който бе и председател на фонд за рисково инвестиране и основател на една от най-големите офшорни правни кантори, Maples and Calder. Лорд Уейкхам пък е консултант към фирмата LEK Consulting, която има сериозна клиентска база в сектора за финансови услуги. Това осигурява на лордовете със заплащане от бранша пълно мнозинство в комисията.
Пол Мур, бивш изпълнителен директор на HBOS, който бе уволнен, след като предупреди за рисковата култура за продажби на банката, казва: „Ако имате петима души с потенциален конфликт на интереси, е много трудно да се намери справедливо решение. Никой не отрича нуждата на тези комисии от квалифицирани хора, но петима от 11 банкери е прекалено голямо съотношение. Повечето обикновени хора ще видят това като нещо нередно.“ Макфол контрира: „На членовете със заетост или финансови интереси в определен сектор не е забранено да участват в парламентарната работа, свързана с тези интереси, стига да имат необходимата компетенция, разбира се.“

По в. „Гардиън“