Ивайло Диманов От година на година “Бургас и морето” се полюшва като чалгарски силикон в градския залив и аха да иде на дъното, клеясало от утаен мазут. Единствено споменът за някогашните хитове, родени на този конкурс, карат по-възрастните да въздишат с тиха покруса и тъга. И ето че новият кмет взе на абордаж естрадния конкурс с революционния мотив да пооживи културния туризъм. Ала вместо културен туризъм тая година “Бургас и морето” заприлича на откровен културизъм. Подир заразяващия пехливанлък на стари и млади в съвременната литература ето че и музикантите запретнаха ръкави. Далеч от нотните полета, направо на бойното поле певци и композитори размахаха юмруци в откровен боксов турнир. Кичка Бодурова нарече Митко Щерев малък човек, а той нея – агент на ДС. Трудно е да се прецени кое е по-обидно, но е много тъжно и печално, когато изтъкнати творци се замерят с кал. Скандалите тая година надскочиха боя на Държавна сигурност. Стигна се дотам Интерпол да издирва “трудовите хора”, записани за участие в конкурса… И покрай скандалите някак незабелязано мина Нейно величество Пошлостта. Блудкави текстове, сладникава музика, характерна за ранния соцарт, и изпълнения, които председателят на журито Виктор Чучков не би допуснал дори в италианския детски фестивал “Златната монета”. И всичко това бе безрезервно показано по БТВ. Няма лошо, но поне да плащаха вредни на злощастния зрител за това, че гледа… Неслучайно зевзеците кръстиха конкурса “Песен за Бургас и неговите 25 000 лева”. Всъщност парите, които Бургаската община отпусна тази година, съвсем не са 25 000, а цели 193 000. С толкова много пари би могла да се построи нова детска градина, да се обогати книжният фонд на градската библиотека или да се изградят няколко подстъпа за инвалиди в бургаските подлези… Двадесет и шестото издание на националния конкурс за българска забавна песен започна със скандал още преди финалния кръг. Неочаквано за мнозина при първоначалната селекция отпаднаха песните на Тончо Русев и Нона Йотова и почитателката на чистокръвни коне и генерали наруга фестивала, заявявайки, че предварително е било ясно кой ще грабне голямата награда. Твърде пророчески се оказаха думите й, след като стана известно, че победител е Стефан Лалчев, синът на шефа на Бургаската опера. Песента ”Ти знаеш” сладни, та чак нагарча от сладост, а текстът на Мартин Ръждашки е потресающ и затова се изкушавам да цитирам част от него: “Знаеш ли - не зная къде съм/ Знаеш ли - не мисля да зная/ Знаеш ли, че аз те харесвам/ Знаеш, знаеш, знаеш, знаеш/ Знаеш ли - отдавна те гледам/Знаеш ли - не виждам наоколо/Знаеш ли дали е навреме/Знаеш, знаеш, знаеш, знаеш.“ За такава пошлост в час по литература пишат двойка. Лошото е, че на подобни конкурси никой не пише двойки. Уж в журито има интелигентни хора, които добре познават българския език и литература, пък зрителят трябваше да слуша ужасии. На своята почтена възраст Кичка Бодурова излезе по къси панталонки и изпя знаменития си текст: “Песента, която заедно си пяхме, ти каза да вземе с мене…” Резливата боза има далеч по-приятен вкус от този беломорски блудкаж. Още “по-оригинална” бе песента на Дичо - “Сърф, лято и море”, чийто текст отново бе на изпълнителя: “Всеки нека да прави каквото си иска, без да пречи на другите и без да ги потиска…” Направо потискащо! Очевидно изпълнителите гледат да спестят някой лев в нарастващата инфлация и затова сами си пишат текстовете. Сами си ги пишат, сами си ги пеят, а най-добре ще е сами да си ги слушат! За последните 12 години специално за “Бургас и морето” са създадени над 150 песни, но колко от тях се запяха от младите хора? Колко от тях оставиха диря, по-трайна от лятото? "Този конкурс е подигравка за българските творци. Ако знаех, че ще ме оценяват някакви съмнителни хора, никога не бих си дала песента "В центъра на океана", не без основание бе възмутена певицата Нона Йотова. И тая година “Бургас и морето” удави неговите трудови хора с блудкав шербет, ченгесарски скандали и посредственост. А морето, този търпелив свидетел на всичките поразии, които вършим край бреговете му, ще преживее и тая екологична катастрофа. Защото, подобно на злощастния български зрител, просто няма друг избор…