През последните десет години пъстра коалиция от геолози, специалисти по петролни сондажи, банкери, военни стратези и еколози неизменно предупреждаваше, че необратимият спад в предлагането на петрол (феномен, познат като пик на черното злато) е съвсем близо. Тезата стъпваше на солидни доводи – производството се бе забавило, имаше драстичен скок в цената, а изчерпването на залежите бе масово и привидно ескалиращо явление. По всичко личеше, че наближава първият голям недостиг на ресурси.
Дори самите природозащитници не бяха убедени, че искат подобно развитие. Надвисналият крънч имаше потенциал да предизвика световна икономическа трансформация, с което да предотврати бъдещи катастрофи, но и да генерира собствени катаклизми, включително преход към още по-деструктивни технологии, като биогоривата и петролът, извлечен от въглища. Дори така теорията за пика бе мощен инструмент за влияние. Правителствата, бизнесът и гласоподавателите, които изглеждаха глухи за моралните причини да се намали употребата на фосилни горива, можеха да откликнат на икономическите доводи, поне такава бе надеждата.             
Имаше много уклончиви прогнози, други бяха по-конкретни, но всички се оказаха грешни. През 1975 г. геофизикът от компанията Shell Марион Кинг Хъбърт, който успешно предсказа спада в американското производство на петрол, предвиди пик на глобалното предлагане през 1995 г. През 1997 г. колегата Колин Кембъл изчисли, че това ще стане преди 2010 г., а през 2003 г. Кенет Дифайс изрази почти пълна увереност, че пикът ще настъпи през 2004 г. През въпросната година пък тексаският магнат Ти Буун Пикенс заяви: „Вече никога няма да добиваме повече от 82 млн. барела на ден течни горива.“ За справка средната дневна продукция за май 2012 г. бе 91 млн. През 2005 г. инвестиционният банкер Матю Симънс твърдеше, че Саудитска Арабия не може съществено да увеличи количеството, което изпомпва (оттогава кралството засили добива си от 9 млн. барела дневно на 10 млн. и има още 1,5 млн. като свободен капацитет).
Пикът на черното злато не е факт и едва ли ще стане в обозримо бъдеще. Докладът на дългогодишния мениджър в италианския гигант Eni Леонардо Мауджери, публикуван от Харвардския университет, предлага убедителни доказателства за наличието на нов петролен бум. Факторите, потискащи предлагането на суровината през изминалото десетилетие, са свързани повече с парите, отколкото с геологията. Ниските цени преди 2003 г. караха инвеститорите да се въздържат от разработването на трудни находища, но поскъпването през последните няколко години промени това. Анализът на Мауджери на проекти от 23 страни подсказва, че глобалното предлагане на петрол вероятно ще нарасне с нетно 17 млн. барела дневно (на 110 млн.) до 2020 г. „Това е най-голямото потенциално допълнение към световния капацитет от 80-те години насам“, казва той. Инвестициите, необходими за такъв бум, разчитат на дългосрочна цена от $70 за барел (сегашната стойност на суровия петрол сорт Brent е $95). Сериозни средства се наливат в нови находища, един трилион долара са похарчени през последните две години, а рекордните $600 млрд. са предвидени за 2012 г.
Страната с потенциално най-голям ръст в производството е Ирак, където мултинационалните корпорации вече активно вкарват парите си. По-изненадващо е, че другият сериозен бум се очертава в САЩ. Пикът на Хъбърт, известната графика под формата на камбана, илюстрираща покачването и спада в американската петролна индустрия, е на път да добие формата на увеселително влакче. Вече знаем, че в страната има колосални резерви, като някои изчисления за шистите Бакън в щата Северна Дакота показват наличието на почти същите количества петрол, както в Саудитска Арабия, макар че по-малка част са достъпни. И това е само едно от 20 подобни формирования в САЩ. Извличането на шистов петрол изисква хоризонтални сондажи и фракинг, а комбинацията от високи цени и технологични подобрения направи и двата метода рентабилни. Производството в Северна Дакота вече нарасна от 100 хил. барела дневно през 2005 г. на 550 хил. към януари.
Така изглеждат нещата. Автоматичната корекция (изчерпването на ресурсите, което разрушава движещата го машина), очаквана от много еколози, просто няма да се случи. Изглежда, проблемът ще е не в недостига на петрол, а в изобилието му.

По в. „Гардиън“