Чехите гледат на Русия с подозрение и прагматизъм

Седемнадесет години след като и последният руски войник си замина, чехите продължават да гледат с подозрение към руската мечка. Когато руснаците навлязоха в грузинската провинция Южна Осетия, чешкото правителство започна да прави паралел с интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия преди 40 години, която сложи край на движението за реформиране на комунизма, станало известно като "Пражка пролет".
Катерина Захолова, ДПА Седемнадесет години след като и последният руски войник си замина, чехите продължават да гледат с подозрение към руската мечка. Когато руснаците навлязоха в грузинската провинция Южна Осетия, чешкото правителство започна да прави паралел с интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия преди 40 години, която сложи край на движението за реформиране на комунизма, станало известно като "Пражка пролет". "Руските танкове по улиците на Южна Осетия напомнят на онези от нас, които преживяха събитията през 1968 г., за тогавашното нахлуване в страната ни", заяви чешкият премиер Мирек Тополанек в интервю за вестник "Млада фронта". "Въпросът дали ще останем в сферата на руското влияние или не, е актуален и днес", допълва премиерът. Месеци преди грузинската криза Тополанек призова Запада да заеме твърда позиция спрямо плановете на САЩ да разположат отбранителна противоракетна система в Източна Европа въпреки "ръмженето на руската мечка". Но въпреки хапливата реторика на правителството в стила на Студената война в реалността често има много повече прагматизъм. Седмица преди Прага и Вашингтон да положат подписите си под договор за изграждане на американска база от системата за противоракетна отбрана на чешка земя - договор, който бе заклеймен от Москва, чешкият премиер присъства и на друга церемония за подписване на документи. Договор за 3 млрд. евро Чешката фирма "Алта" сключи договор за 3 милиарда евро за доставка на оборудване за нова мина за добив на желязна руда в руския стоманодобивен комплекс в Магнитогорск. Чешката държавна електрическа компания ЧЕЗ също бърза да се включи в надпреварата за перспективния руски пазар с близо 140 милиона клиенти. Най-богатият чех, Петър Келнер, превърна своята компания за финансови услуги "Хоум кредит груп" в най-големия източник на потребителски кредити в Русия. А западните компании с готовност пращат чешки мениджъри в страната на огромните възможности. "Ако се отървем от отрицателните емоции, които някои хора пазят още от 1968 г., ние имаме по-добри възможности от други да постигнем успех в Русия", твърди главният изпълнителен директор на "Фолксваген" в Русия Мартин Ян пред чешкия вестник "Хосподарске новини". "Разбираме езика, по-добре се ориентираме в техния манталитет", посочва той. Дори бившата звезда от Националната хокейна лига в САЩ Яромир Ягр, който е известен с номера на състезателната си фланелка – 68, избран в памет на дядо му, станал жертва на преследвания по време на сталинисткия режим, сега ходи на лов за патици в сибирския град Омск. Послушно куче на неоконсерваторите в САЩ Четири десетилетия след като съветските танкове смазаха краткотрайния изблик на стремежа на чешките комунисти за политически и икономически реформи, някои чехи гледат на правителството на премиера Тополанек като на послушно куче на американските неоконсерватори. Ян Петранек, бивш легендарен радиожурналист, уволнен и принуден да работи като огняр след 1968 г., твърди, че наследството на борбата срещу комунизма често кара чешкия политически елит да изпитва "ирационална омраза и страх от Русия". "Новите руснаци са невероятно прагматични. Те не правят нищо само заради идеологията, както бе през съветската ера", твърди Наталия Судлянкова, редактор на чешкото издание на списанието "Русия в глобалните отношения". Но с вроденото в националната психика недоверие към Русия чехите продължават да се отнасят скептично. Страната се опитва да разнообрази източниците на енергийни доставки още от падането на комунизма през 1989 г. Често се отправят предупреждения срещу допускането на Русия в държавния енергиен сектор. Руснаците са сред непопулярните нации Проучвания на субсидирани от правителството агенции често излизат с резултати, че за чехите руснаците са сред непопулярните нации - след французи, британци, германци и американци. Петра Чермакова, на 25 години, е прекалено млада, за да помни съветската ера, но и тя носи у себе си отрицателни емоции. "Не знам защо е така", казва иначе веселата рецепционистка в хотел. "Те (руските гости) се оплакват, че не говоря руски." Павел Чизек, 57-годишен, който обича да разхожда кучето си в скъпарския пражки квартал „Дежвице“ - руски анклав, в който има и магазин, наречен "Арбат" - като че ли е надживял гнева си. За него руските му съседи са учтиви и приятелски настроени. "Да обвиняваш всички руснаци днес за това, че ни окупираха през 1968 г., е все едно да обвиняваш всички германци за окупацията през 1939 г.", твърди той. Съживяват спомени за самозапалилия се Ян Палах Черното куфарче с две метални закопчалки можеше да е на всекиго – пластмасови гребени с цвят на слонова кост, кожен портфейл, тюркоазена пластмасова химикалка, учебници по латински и немски, вълнен шал, черна барета и бележник, пълен с документи. „Ледени тръпки ни побиха, докато разглеждахме предметите“, казва историкът Марек Юнек. Вещите принадлежат на 20-годишния чехословашки студент Ян Палах, който преди 40 години се самоподпали в знак на протест срещу съветската инвазия, смазала Пражката пролет – реформисткото движение в страната. За да почетат годишнината, чехите и словаците съживяват спомена за вълненията, избухнали след нахлуването на военните сили на Варшавския договор в ранните часове на 21 август 1968 г.. Съкрушителната демонстрация на сила взе 108 жертви. Над 400 очевидци споделят мъчителните си спомени с Юнек, който е уредник на Националния музей. Сградата е разположена в единия край на площад „Венцел“ в Прага, където се разиграват кървавите сцени на борба. Селекция от разкази и някои от вещите на Палах са част от новата експозиция на музея, която отвори врати завчера. Ретроспективната линия на изложбата включва поставянето на съветски боен танк T-54 пред величествената културно-историческа сграда, която все още носи белега от шрапнела, уцелил я през 1968 г. По онова време лекарката от спешно отделение Светлусе Заворова била на 30 г., с огромна тъмна коса и типичната за края на 60-те години прическа. В 7,30 ч тя хуква да помага на първите ранени в сградата на чехословашкото радио, откъдето идва основният отпор на съпротивата срещу съветските танкове. Съветски войник препречва пътя й. „Започнах да му крещя на руски, че съм лекар, и отблъснах настрани картечницата му“, пише тя седем дни по-късно в писмо, което сега е част от изложбата. Куршумите свистели край екипа й, който се втурнал към жертвите. Сред пациентите нямало нито един над 28 години. „Сълзите ми капеха върху медицинските книжа, когато изобщо имах време да ги попълвам“, пише тя. През 1968 г. Франтишка Кокова шофирала камион на пощенските служби в Прага. Тя тръгва да обикаля улиците в опит да убеди съветските войници, че нямат основание да са там. „Повтаряха само, че се провежда контрареволюция. Беше безсмислено да се разговаря с тях“, пише тя на Юнек. Писмата дават човешки облик на една криза, която разтърси целия свят. Раздвижването на нещата започна още в началото на 1968 г. Ново поколение комунистически лидери се опитваше да реформира западащата икономика и да отслаби задушаващия контрол на партията над гражданския живот. Дори при нахлуването на танковете чехословаците се чувстват единни в борбата си за една благородна кауза. „Никога няма да забравя онова прекрасно усещане, цялата страна бе опиянена от чувството за свобода“, пише Кокова. „Хората се подкрепяха и бяха мили един към друг.“ За утвърдения фотограф Йозеф Куделка, чиито пленителни снимки също са изложени, това единство е неповторимо изживяване. „Тогава крадците публично заявиха, че няма да крадат, тъй като полицаите си имат по-важни проблеми“, припомня си той по време на пресконференция. Последвалите репресии постепенно отслабиха съпротивата. Идеалистично настроеният студент по история Палах остава разочарован. Той е първият от неколцината младежи, които се разделят с живота си в опит отново да пробудят страната. Палах се подпалва на 16 януари 1969 г. на площад „Венцел“ и три дни по-късно почива от тежките си изгаряния, превръщайки се в мъченик на борбата с комунизма. Две десетилетия по-късно комунизмът пада, Кадифената революция от 1989 г. носи демокрация на Чехословакия, а съветските военни напускат страната.

Станете почитател на Класа