Българските волейболисти абсолютно закономерно отпаднаха на олимпийските четвъртфинали след загуба от Русия. Всъщност цяло чудо щеше да е победа в така създадената атмосфера – атмосфера на самоизяждане между шефа на федерацията Лазаров и отбора, нажежена докрай от допинг пробите на капитана Пламен Константинов – фиктивни и реални. За пореден път чиновниците от федерацията показаха какви тъмни балкански субекти могат да бъдат в желанието да запазят постовете си. Лазаров като китайски партизанин от времето на Мао потъна в пекинските потайности само и само да избегне среща с президента Георги Първанов, който сигурно е имал какво да му каже. И скоропостижно се прибра в България преди възловия мач с Русия, като се оправда с бизнес интереси. Ами да си ги гледа тези бизнес интереси, но преди това да обясни подробно цялата сага с допинга, благодарение на която Пламен Константинов летеше в несвяст от Пекин до София и обратно, вместо да се концентрира в тренировките. Че този Лазаров няма и капка достойнство, стана ясно още когато не отиде да посрещне волейболния ни капитан на летището в Пекин преди мача с Венецуела. Поне да освободи мястото възможно по-бързо, защото волейболът ни не свършва със сегашния отбор и е крайно време да не пречи повече на по-младите. Всичко това не означава, че без тези удари под кръста можехме да отидем на полуфинал. Но поне битката нямаше да се влияе от номерата на чантаджиите, които съществуват заради състезателите, а не обратното, както често става за съжаление у нас.