Военните рядко вземат поука от политическата история на техните братя по оръжие и в това отношение бившият генерал -президент на Пакистан Первез Мушараф, не прави изключение, пише "Файненшъл таймс". Падението му е още един пример за бързо и безцеремонно свален от власт пакистански военен управник. Трима негови предшественици или загубиха властта при унизителни обстоятелства, или просто бяха убити. С незначителен принос към трайното наследство на своите предшественици и много доказателства как действията му разединиха Пакистан, последната година от управлението на Мушараф бе далеч от бързата популярност, която той спечели през 1999 г., когато извърши преврат срещу тогавашния премиер Наваз Шариф. Мушараф стана символ на надежда след десетилетие на корумпирано гражданско управление, след като се появи във военна униформа в първото си телевизионно обръщение след преврата и обеща серия реформи, изтъква вестникът. Хареса се на Запада Обетът му да реформира пакистанската политика и икономика се хареса на Запада, както се хареса и светският му имидж. Но въпреки че линиите на комуникация между водещи западни столици и военния щаб в Равалпинди не бяха прекъснати, светът осъди преврата от 1999 г. и "зашлеви" със санкции правителството на Мушараф. Ако трябва да обобщим, Западът харесваше генерала, но ненавиждаше униформата му. Това положение се промени рязко в полза на Мушараф, когато той обърна гръб на бившите талибански управници на Афганистан след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. и стана ключов съюзник на Вашингтон във войната с тероризма. В следващите шест години Пакистан се възстановяваше, възползвайки се от американски помощи от 10 милиарда долара. Но имиджът на генерала като безценния човек на Вашингтон в Исламабад се превърна в един от най-големите му политически недостатъци. Продължаващият съюз със САЩ след началото на войната в Ирак го представи вътре в Пакистан като човек, който одобрява избиването на мюсюлмани в близка държава. Радвайки се на все по-голям престиж в света, Мушараф все повече пренебрегваше някои от демократичните принципи, които бе обещал да наложи в първата си реч след преврата, припомня британското издание. Реформирането на избирателната система, така че корумпирани политици да не могат да се кандидатират, бе изместено на заден план, след като президентът успя да си осигури лоялността на политическата класа. Представители на опозицията признават, че реформистки мерки, като увеличаването на броя на жените депутати, са помогнали да се укрепят либералните ценности в момент, когато ислямистите печелят влияние. Непопулярността на Мушараф в резултат на обвързването му с американските интереси нарасна миналата година, когато той уволни Ифтикар Мохамед Чаудри, главен съдия във Върховния съд, очевидно заради опасения, че Чаудри ще блокира плановете му да бъде преизбран за президент. Този ход предизвика протести в цялата страна на адвокати, граждански активисти и журналисти. Последвалият тласък за възстановяване на демокрацията кулминира в обявяването на извънредно положение миналата година и връщането на бившите премиери Наваз Шариф и Беназир Бхуто в Пакистан, за да се включат в първите избори от 11 години. Убийството на Беназир Бхуто Най-тежкият удар по политическия късмет на Мушараф бе убийството на Бхуто през декември. Това събитие предизвика протести в продължение на дни и рязък обществен обрат, чийто краен резултат бе тежката загуба на подкрепящите Мушараф политици на парламентарните избори през февруари. Това на свой ред доведе до сериозна загуба на авторитет. Политици от опозицията, към които той се отнасяше с презрение през деветгодишното си управление, най-накрая получиха възможност да влияят върху съдбата му.