Първата радост за родния спортен запалянко от Игрите в Пекин стана факт на петия ден и след четири провала – бронзовият медал на „класическия“ ни борец Явор Янакиев. Самият той си мечтаеше за повече, защото все пак е световен шампион, но реално и това е голям успех, като се има предвид, че все още е млад и има да се развива. Точно последното подсказва един притеснителен факт. Чакахме медали и титли все от ветерани – Армен Назарян, Таню Киряков, Мария Гроздева, както и от Румяна Нейкова, дай Боже да вземе титлата в гребането. На практика нямаме млади изявени състезатели с малки изключения като Янакиев, Станка Златева или Тезджан Наимова например. И как да имаме млади таланти, като няма къде в милата ни татковина да бъдат развивани. Стадионите в огромната си част са в трагично състояние, покривите на спортните зали текат и зимата в тях е кучешки студ. В малкото басейни се гледа с добро око на плащащите клиенти, но не и на спортистите. За подготовката им остана една база „Белмекен“, но и тя вече понавъртя годинки и отдавна не е в графата „модерна“. От 1990 година насам няма държавна политика в спорта, този социален сектор с колосално значение за всяка нация. Освен порутената база, по клубовете треньорите работят за жълти стотинки и вместо да се занимават с децата, ходят да стават нощни пазачи, за да има какво да ядат техните деца. Вясват се някакви спонсори, препират по някой лев и нехаят, защото нямат интерес да инвестират в ремонта и изграждането на базата. А този интерес държавата трябва да им го създаде с един адекватен на съвременните реалности закон за спорта. Ако спешно не бъде приет такъв, то на следващите Игри в Лондон може да изпратим само делегация от официални лица.