Франс прес Една година след избухването на финансовата криза недоверието между банките продължава да бъде голямо, принуждавайки Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите институции редовно да правят интервенции на валутните пазари. Един пример: в края на юли ЕЦБ, съгласувайки действията си с американската централна банка и с Banque National suisse, обяви, че удължава срока на извънредните мерки, които позволяват да се отпускат ликвидности в долари на банките от еврозоната. Бързи търгове за краткосрочно финансиране По този повод ЕЦБ изрази готовността си да предоставя долари “толкова време, колкото управителният съвет прецени, че е необходимо според сегашната обстановка на пазара”. От 9 август 2007 г. ЕЦБ не спря да се намесва на междубанковия валутен пазар, на който банките си отпускат или вземат кредити за кратък срок. На този ден овърнайт лихвата или лихвата, при която банките си отпускат взаимно пари, скочи до 4,40%. А това беше много над основната водеща лихва на ЕЦБ, която по това време бе 4 %. Положението бе ненормално. През първите седмици на кризата ЕЦБ обяви поредица “бързи” търгове за краткосрочно финансиране в евро, за да смекчи недостига на ликвидности, който настъпил рязко, и да не допусне пазарът да блокира. С течение на времето месеци наред паричният институт постави в привилегировано положение операциите по дългосрочните извънредни рефинансирания, които допълниха редовните седмични и тримесечни финансирания. Последицата - овърнайт лихвите спаднаха и според данните на Banque de France през юли тази година са били около 3,79 % и 4,38 %, докато основната лихва на Европейската централна банка достигна 4,25 %. От тази гледна точка европейската валутна институция преценява, че нейната цел е постигната. Само че в средносрочна перспектива, за сметка на това, обстановката продължава да бъде напрегната, давайки израз на недоверието на финансовите институции. Лихвата, наречена Euribor, за един месец средно достигна 4,47 %, а тримесечната - 4,96 %. “Тук в сметката влизат други основни фактори, които ЕЦБ не може да контролира. ЕЦБ може само да ограничи въздействието им в дългосрочна перспектива”, коментират банкови източници. “ЕЦБ напразно ще влива ликвидности, колкото прецени за необходимо, защото истината е, че банките държат ключа. Макар тя да отпуска колосални суми, ако една банка преценява, че насрещната страна (банка, която й иска заем - бел. прев.) не е надеждна, то тя ще й даде пари, но при висока лихва”, обяснява Сирил Реня, стратег от Natixis. “Докато банките продължат да отчитат всяко тримесечие обезценяване на техните активи, ще бъде трудно да станем свидетели на забележим спад на напрежението при лихвите. Трудно може да се посочи кога ще настъпи краят на тази криза”, допълва Реня. Някои централни банкери, сред които е и президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, продължават да призовават банките да бъдат по-прозрачни в бизнеса си, за да възстановят доверието, но това предложение поражда скептицизъм сред някои експерти. Според Сирил Реня “и най-малката слабост, допусната от една банка, води до спад на акциите й на борсата с 10 до 15%”. Хронология на финансовата криза На 9 август кризата, наречена subprime mortgage, обхвана цялата западна банкова система. На този ден редица централни банки инжектираха спешно милиарди евро и долари, за да се притекат на помощ на търговските банки, които не намираха ликвидности. Ето основните дати на тази криза: Февруари 2007 г.: неплатените задължения по ипотечни кредити в САЩ се увеличават и предизвикват първите фалити на банки, специализирани в ипотечното кредитиране. Юни 2007 г.: американската инвестиционна банка Bear Stearns, която обявява фалита на два спекулативни фонда, е първата голяма банка, потърпевша от “subprimes”. Юли 2007 г.: германската банка IKB изпада в затруднено финансово положение. 3 август 2007 г.: силен спад на фондовите борси и очертаваща се заплаха от разрастване на кризата и срив на световното кредитиране. 9 август 2007 г.: френската банка BNP Paribas обявява, че замразява три от инвестиционните си фондове, които имат бизнес на пазара на високорисковите ипотеки. ЕЦБ инжектира 94,8 млрд. евро, а Управлението за федерален резерв (УФР) - $24 млрд. Bank of Japan, Banque National suisse и Banque du Canada също извършват интервенции на пазарите. 10 август 2007 г.: силен спад на борсите. Големите централни банки наливат отново огромни суми в банковата система. 14 септември 2007 г.: Bank of England отпуска спешен заем на британската банка Northern Rock, която е петата на Острова, за да й помогне да не фалира. Клиенти, изпаднали в паника, се редят на опашка, за да теглят спестяванията си. 1 октомври 2007 г.: UBS, най-голямата швейцарска банка, обявява обезценяване на активи за 4 милиарда швейцарски франка (2,4 милиарда евро), основно на пазара на “subprimes”. Американската банка Citigroup информира, че и тя е засегната от кризата и предвижда спад на печалбата. Декември 2007 г.: американската икономика понася ударите от кризата на жилищния пазар и кредитирането. Опасенията от рецесия се засилват. 22 януари 2008 г.: УФР понижава водещата си лихва с три четвърти пункта до 3,50%, което е безпрецедентна мярка. 17 февруари 2008 г.: банката Northern Rock, която се намира в критично положение, е национализирана от британското правителство. 11 март 2008 г.: централните банки обединяват усилията си за пореден път, за да облекчат обстановката на кредитния пазар. УФР заявява, че е готово при необходимост да осигури до 200 милиарда долара на ограничена група големи банки. 16 март 2008 г.: банковият гигант JP Morgan Chase обявява, че купува Bear Stearns, която е в затруднено финансово положение, само за 236 милиона долара. УФР участва със заем във финансирането на операцията. Цената, която е много “скромна”, ще бъде вдигната пет пъти седмица по-късно. Юли 2008 г.: натискът върху Freddie Mac и Fannie Mae - двете основни американски институции за ипотечно рефинансиране - се засилва и цените на акциите им на борсата рухват, а съмненията за тяхната финансова стабилност нарастват, принуждавайки финансовото министерство на САЩ да обяви план за спасяване на пазара за недвижими имоти.