Eмилия Милчева През 1999 г. държавата продаде “Кремиковци” за 1 долар, сега си го връща пробит отвсякъде. Да й е честита придобивката, ако иска да си върже тоз харизан кон пред Министерския съвет... След двама частни собственици, които същата тая държава щедро спонсорира – чрез НОИ, железниците, “Булгаргаз”, НЕК и прочие инструментариум, днес “Кремиковци” й дължи над 900 млн. лева. При това през цялото това време като акционер в комбината с 25% не получи и лев дивидент, нито лев от данък печалба в хазната от собствениците. Но се държеше не като акционер, а като благотворителна фондация за собствениците на “Кремиковци”. За да продаде “Кремиковци” на Захариев и сие през 1999 г., държавата извади 183 млн. лева, за да плати дълговете му към “Булгаргаз”, НЕК и други вземания, и отписа други – за над 200 млн. лева (става въпрос за т.нар. ЗУНК-ове), с което “олекна” с близо 394 млн. лева. Да прибавим към тях още 240 млн. лева. Тях би трябвало да плати същият този собственик, тъй като едва в началото на февруари тази година Агенцията за следприватизационен контрол спечели първото си дело срещу “Финметалс холдинг”, собственик на 71% от “Кремиковци” - заради неизпълнени по приватизационния договор от 1999 г. обещания за 300 млн. долара инвестиции за 6 години и записаното намерение да покрие борчовете му. “Уважението” на българския съд Жалко, че няма кой да осъди съдебната система заради “бързината”, с която решава подобни спорове. Защото съдът уважи иск на агенцията от 2004 г. И докато настъпи “уважението”, “Финметалс” премина в индийския собственик Прамод Митал. Решението на съда е окончателно. Парите по неустойките не са платени. Комбинатът си трови София. Металурзите не си получават заплатите. Синдикатите в момента играят вихрен украински “гопак”. А общо начислените неустойки от АСК по приватизацията на “Кремиковци” приближават 600 млн. лева – над обещаните инвестиции от 300 млн. долара. Преди да изтече срокът за тия инвестиции – 2005 г., Валентин Захариев си тръгна от комбината - очевидно добре спечелил. Продаде “Финметалс холдинг” на Прамод Митал за 100 млн. долара. През април 2006 г. купи по 80% от ГОРУБСО-Мадан и флотационната фабрика в Рудозем, ОЦК-Кърджали, ще вдига нов металургичен комбинат на гара Яна на мястото на сегашния завод за стоманени тръби “Интер пайп”, плюс заводи в Сърбия и Косово. Проектът на гара Яна получи и сертификат за инвеститор “първи клас” м.г. А някои свързват Захариев днес и с проекта на ГОРУБСО-Кърджали за добив на злато по цианидна технология. 2002 г.: дебат за бъдещето През 2002 г. в парламента Николай Василев, тогава вицепремиер и министър на икономиката, обяви по време на дебат за бъдещето на “Кремиковци” за източването му. Не спести, че от лятото на 2001 г. само за два месеца дълговете са се увеличили от 640 млн. лева на 837 млн. лева, а вземанията - със 163 млн. лева. Василев обясни, че собственикът е успял да източи 197 млн. лева по схемата: продават се метали на офшорни фирми, те не ги плащат, а препродават с печалба на трети. На практика, каза тогава министърът, схемата за източване се финансира от държавата и всички данъкоплатци. Най-смешното е, че по време на същия този мартенски дебат за състоянието на комбината депутатите гласуваха решение, с което задължиха финансовия министър да назначи проверка на “Кремиковци”, която да установи задълженията му, и “да предприеме действия за повишаване на финансовата дисциплина”. “Державу обидно”? Впоследствие тя така се “повиши”, че към днешна дата “Кремиковци” е в несъстоятелност, а собствениците му са и в топ три на най-големите му кредитори. А в същата тая година на задължаването бяха опростени нови задължения за близо 80 млн. лева – към митници, данъчни и НОИ. През всичките тия години, в които българската държава – независимо от управлявалите я правителства, покри онази мръсна цесия на “Мулти” с дълговете на “Кремиковци” и “Химко” за 3,4 млрд. лева, опрости милиардни дългове и продължи да си затваря очите за новите, за колите на полицаите има лимит на бензина, в българските училища няма компютри, в социални домове умират деца от глад и посягат на хапчета, бъркайки ги с бонбони, а в бълхясалата от дългове столична топлофикация един бивш вече, но неосъден шеф, се плацикаше в джакузи. Този списък е отворен, а от другата му страна стоят поне 1 млрд. евро спонсориране, почти колкото ни спря ЕС за тази година. “Державу обидно!” Написа го ген. Александър Лебед – тоест “Боли ме, че държавата е толкова зле” за една безсмислена война, която Русия водеше в Афганистан. В края на април 2002 г. на генерала, тогава губернатор на Красноярск, му се случи “нещастен инцидент с хеликоптер”, при който загина. Е, нас вече не ни и боли – няма за какво.