Bloomberg Ръководителите на Федералния резерв подсказаха, че повече няма да променят лихвените проценти тази година, а за по-нататъшни действия ще чакат затихване на кредитната криза и понижаване на инфлацията. Централната банка на САЩ, която на последното си заседание остави основната лихва на 2%, заяви, че рисковете за растежа са още актуални. В последната си редакция ФЕД изпусна забележката от юнското си изявление, която оценяваше опасността като занижена. И заяви също така, че смята повишаването на цените за „изключително тревожно“. Според икономисти корекциите в изявлението са сигнал, че председателят на ФЕД Бен Бернанке и неговият екип искат да избегнат преждевременно повишаване на лихвените проценти. Опасенията са, че това допълнително ще понижи равнището на заетостта и ще засили нестабилността във финансовите пазари. „Не искат да поемат излишни рискове, казва бившият управител на ФЕД Лайл Гремли - в момента главен икономически съветник в „Станфорд груп“ във Вашингтон. Те искат да напомнят на хората, че са истински загрижени за инфлацията, но на този етап няма да предприемат нищо.“ Изявлението на Фед предизвика най-големия скок в индекса Standard & Poor's 500 от април насам. Трейдърите понижиха залозите, че американската централна банка ще затегне фискалната си политика на следващите си две заседания през септември и октомври. Съдейки по цените на фючърсите, вероятността от повишаване на лихвените проценти през октомври е паднала от 53% на 45%. „От Фед нямат намерение да коригират лихвените проценти в обозримо бъдеще, така че просто направиха всичко по силите си да сведат до минимум промените в изявлението“, казва Стивън Стенли, главен икономист в „Ар Би Ес гринуич кепитъл маркетс“ в Гринуич, Кънектикът. „Централните банкери се опитват да поддържат спокойствието. Няма да предприемат никакви действия през тази година и предпочитат хората да не гадаят за следващия им ход“, казва още Стенли. „Не“ за пети пореден път Решението на Фед бе взето с подкрепата на 10 гласа срещу само 1, обявил се за повишаване на лихвените проценти. Изразилият несъгласие е президентът на клона на Федералния резерв в Далас Ричард Фишър, гласувал с „не“ за пети пореден път тази година. „Изявлението е изготвено в такъв вид, че да предизвика възможно най-малко възражения“, казва Даян Суонк, главен икономист в базираната в Чикаго „Мезироу файненшъл“. „Много от президентите на отделните щатски клонове гледат на инфлацията по различен начин от управителите на Фед. Разногласията са доста сериозни и е трудно да се постигне консенсусно изявление, тъй като няма обща позиция“, продължава Суонк. Преди последното заседание някои икономисти предположиха, че президентът на Фед в Минеаполис Гари Стърн и във Филаделфия - Чарлз Плосър, също могат да гласуват с „не“. Просто през юли и двамата обсъждаха необходимостта от повишаване на лихвата. Стърн и Плосър обаче са подкрепили решението да не се променя лихвата и самото изявление заради текста, с който ФЕД определя инфлацията като „изключително тревожна“. Последният път, когато трима представители на Фед гласуваха с „не“, бе на 17 ноември 1992 г. Всичките 14 гласа „против“, регистрирани при мандата на Бернанке, са дошли от президенти на регионални представителства, а не от управителите на резерва, които са с постоянен глас. Инфлационни рискове При предходното решение от 25 юни в изявлението на Фед се казваше, че рисковете от висока инфлация и самите инфлационни очаквания са се увеличили. По-късно правителствен доклад показа, че потребителските цени са се покачили с 5% в 12-те месеца до юни - най-големият им скок от 1991 г. насам. Суровият петрол обаче падна с 19% от рекордните $147.27 за барел, достигнати на 11 юли. Затова и Фед го отбеляза, като редактира изявлението си и замени формулировката от юнската редакция за „трайно покачване“ в цените на енергоносителите с „отчетените скокове“. Затвърдени бяха обаче тревогите около икономиката с казаното за тежките условия по кредитирането, рецесията в жилищния сектор и високите цени на енергията, които вероятно ще ограничават растежа в продължение на няколко тримесечия. „Представителите на Фед залагат на това, че по-ниските цени на петрола ще „охладят“ инфлацията, а понижаването на лихвените проценти през изминалата година в един момент ще спомогне за съживяването на растежа“, казва Нийл Сос, главен икономист в „Кредит Суис“ в Ню Йорк. „При тази рецепта остава само да чакаме. Понякога търпението е добродетел“, казва Сос, който е работил като съветник на бившия шеф на резерва Пол Волкър. Предозиране с цел изправяне на крака Освен това представителите на Фед добавят, че значителното облекчаване на паричната политика в комбинация с действащите мерки за подпомагане на пазарната ликвидност би трябвало да помогне за постигането на умерен икономически растеж. Американските работодатели съкращават ведомостите за заплати за седми пореден месец, като орязаните работни места са общо 463 000. През юли нивото на безработицата се покачи на 5,7%, което е и най-високо й равнище за последните 4 години. Инвестициите в нови жилища бележат спад десето поредно тримесечие, а индексът, който отчита цените на домовете в 20 метрополиса, падна с 15,8% през май. Дори с покачването на акциите във вторник индексът S&P е със спад от 18% спрямо равнището си от октомври. Миналия месец вълненията на пазара накараха Бернанке и неговите колеги да удължат програмите си за извънредно кредитиране на компаниите от „Уолстрийт“ до януари 2009 г. Централните банкери ще изчакат с вдигането на лихвените проценти, докато икономиката стъпи здраво на краката си, казва Алън Синай, главен икономист в „Дисижън икономикс“. „В момента лихвите са изкуствено занижени. Предозирате пациента, за да го изправите на крака, и после спирате подаването на медикамента“, обяснява Синай.