Сп. „Тайм" Българското правителство е белязано от корупция, а България е обхваната от престъпност. Това е мрачната присъда на Европейската комисия (ЕК) за България - страна, от която се очакваше да е уредила проблемите си, когато влезе в ЕС преди 18 месеца. ЕК реши да замрази около половин милиард евро помощи от ЕС за България и да отнеме акредитацията на две български агенции, които вече не могат да управляват финансови средства от ЕС. Няма съмнение колко мрачно е положението. От 1990 г. над 150 души в България са убити при поръчкови убийства, свързани с корупция и организирана престъпност. Високопоставени правителствени служители са предавали информация на заподозрени мафиоти, а самият вътрешен министър бе принуден да подаде оставка, след като се оказа, че има връзки с двама съмнителни бизнесмени. Десет български депутати са лишени от имунитет от съдебно преследване миналата година заради твърдения, че са замесени в корупция. Провал и за ЕС В доклада на ЕК се казва, че новите български агенции за борба с корупцията са фактически "беззъби" и че няма политическа воля да се реши проблемът с измамите при боравене с фондовете на ЕС. Положението на България обаче е провал и за ЕС. Примамката за членство в ЕС често се сочи като най-добрия начин да бъдат накарани някои страни да се реформират. Възможността за еврочленство е една от причините Сърбия да направи така, че тази седмица бе арестуван бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич. Сега сръбските власти могат да очакват нови търговски споразумения, както и започването на дългия и мъчителен процес по присъединяване към ЕС. Макар България да показа известно реформаторско старание в периода преди влизането си в европейския клуб, инерцията бързо спадна, щом София бе приета. При това въпреки многократните предупреждения от официални представители на ЕК, че липсата на напредък може да навреди на финансирането с фондове от ЕС. Това доказва, че членството в ЕС не е вълшебно решение, казва Диана Ковачева, ръководител на българската секция на антикорупционната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл“. „Липсата на административен и мениджърски капацитет и на политическа воля да се предприемат съществени антикорупционни мерки спъват успеха и прилагането на реформите“, добавя Ковачева. В миналото нови членки, допуснали грешки, избягваха наказание поради невниманието на Брюксел. Новият по-твърд подход на ЕК ще покаже дали наказанието може да върне България в правия път.