Проф. Кръстьо Петков Докладът на ОЛАФ от началото на юли предизвика нервни реакции сред т.нар. политически елит у нас. Неговият прочит и употреба бяха своеобразен тест за политическата култура на управляващите. Издържаха ли изпита българските политици? Опасявам се, че не успяха, което хвърля нова сянка на съмнение върху техния капацитет и мотивация да работят по европейските правила за диалог и партниране. Докладът на ОЛАФ е бил конфиденциален, за служебна употреба. Щом е така и щом изтичането на информация е станало по българските канали, публичните реакции на засегнатите институции са не само излишни, но и вредни Те само допълват впечатлението, че в България има публични фигури, които се смятат за недосегаеми (т.е. над закона). Коректният отговор би бил прекият, по официалната процедура на размяна на поверителни документи. Друг е въпросът, че медиите, веднъж получили достъп до секретна информация, ще се възползват от нея. Такава е тяхната роля - да информират за всичко, което се случва в държавите и общността. Но не и да бъдат ползвани като посредници в политическия диалог! Докладът на ОЛАФ е резултат от резследване, извършено на терен, подвластен на българските институции. Ползването на местни информатори и оценители е редовна практика и в нея няма нищо осъдително. Оповестяването на факти и имена, свързани с афери при ползването на европейски финанси и програми, е повече от нормално. ОЛАФ не е политически подвластен на националните правителства и ревниво брани оценките и изводите в докладите си (настойчивото повторение на фразата „заставаме зад всяка дума в доклада” е показател за решимостта на експертите да отстояват позиции, колкото и да са неприятни те за България). Евентуална контраакция на ДАНС едва ли ще промени оценките И най-важното: самият факт на съществуването на ОЛАФ, правото му да прави разследвания на място означава, че всички държави в общността са подотчетни и на институциите в Брюксел. Това, че гражданите избират и търпят в собствените си страни корумпирани политици, е въпрос на национален манталитет; към него ЕС се отнася с разбиране и снизхождение. Но стане ли дума за присвояване на пари , взети от европейските данъкоплатци и предложени като субсидии на новите членове на общността, толерантност не може да има. Тази истина не са разбрали повечето български политици, независимо от претенциите им, че са демократи и реформатори. И още: когато фирми и лица, близки до партии и политически лидери са злоупотребили с десетки милиони евро, това вече не е финансов, а политически казус Още по-тежък от политическа гледна точка е казусът с нанесените финансови щети на българите от собствените им власти в огромни размери (1 милиард евро отменени или отложени субсидии). Кой и как ще понесе отговорността? Не е изключено Брюксел да изчака нови избори у нас, за да поднови диалога си по структурните фондове! ОЛАФ предупреди отрано за надвисналата опасност и описа казусите, което резгневи засегнатите, главно от лагера на социалистите. ДПС и НДСВ мълчат гузно. Вероятно си дават сметка, че следващите изобличаващи факти ще се стоварят върху техни сектори, получени при квотното разпределение на властта. Защото не е изключено европейските институции да бръкнат дълбоко в далаверите с магистрала „Тракия”, незаконния дърводобив и заменките, нарушенията по „Натура 2000” и т.н. Изобщо урокът на ОЛАФ не беше разбран. Затова в доклада на комисията, оповестен официално, този път нямаше компромиси.