„Вие от коя медия сте?“, попитали на входа на една пресконференция. „От никоя, аз съм от враговете на журналистите“, отговорил РR-ът. Това не е виц, а заемка от действителен случай и доказателство, че PR практиците у нас са трудно образувание. Представителите му го доказаха и на срещата преди вечер, на която разсъждаваха на глас „Пере ли пари РR-ът?“. Реакцията на бранша идва само месец след като президентът Георги Първанов го провокира с изказването си, че основната част от парите, които се препират в политиката, минават през PR агенциите. Упражнението на хората, чиято цел е да подават навременна информация на медиите, нямаше да е толкова смешно, ако не изглеждаше нелепо. Първо – за пореден път стана ясно, че понятието PR e неясно и за практикуващите го; второ – голяма част от комуникационните практици са чисти теоретици; трето – и стажант-репортерът знае, че: „Ако искаш нещо да не разбереш, питай PR-a“; четвърто: големите агенции взимат големите проекти; пето: етичният кодекс е само на книга; шесто; постъпленията в гилдията са големи, отчетите – неясни; седмо: ветераните в бранша искат да се дистанцират от лаиците. В резултат от всичко дотук - всяка манекенка си има агенция за Public Relations (неофициално у нас има 120 комуникационни компании). А дали перат, какво и как – само най-популярната от света на рекламите леля Мария и нейният „Бонукс“ може да предположат, след като оборотът в PR услуги у нас само за година се е увеличил с 25-30%.