Преди два месеца заедно с колегите ми Мария Капон и Антоанела Понева внесохме промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но нещата не се промениха кой знае колко оттогава. С оглед на въпросите, които се задават в обществото, както и с оглед на процедурите по съкратеното производство, има много хора, които не са съгласни с твърде ниските и неадекватни наказания, които се получават след съкратената процедура. Това са случаи, когато подсъдимият се признае за виновен и признае всички доказателства, без да иска те да бъдат събирани изрично в съдебна фаза, тогава съществува текст, който дава възможност да се приложи т. нар. институт на многобройните или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Тоест преминава се към друг род наказание, което много често не е свързано с лишаване от свобода. Случва се така, че хора, причинили смърт по непредпазливост, лекарска немарливост или автомобилна катастрофа, получават наказания пробация или глоба. Това много драстично засяга семействата на загиналите. Хората и без друго не вярват в съдебната система Ние сме общество, в което има дефицит на справедливост. Хората и без друго не вярват в съдебната система и тези наказания не могат да бъдат обяснени и мотивирани пред гражданите и обществото. Правната норма е справедлива само тогава, когато продължава и поддържа морала. Чувството за справедливост трябва да се възцарява със законови средства и тогава е вярно и се уважава. Ако няма покритие между това усещане за справедливост и класификацията за морал с една правна норма, тогава тя не върши своята работа. Именно заради това с колегите Капон и Понева предложихме текста за изменение на НПК в чл. 373, ал. 2, където пред изискването да се прилага чл. 55, казваме, че „може“ да се приложи този член, т.е. да не е ултимативно. Това отново връща преценката на съдебния състав, включително и на прокурора, който би могъл да отстоява пред съда случаите, в които много сериозно се разминава степента на обществена опасност, наказанието и възмездието - сериозните морални последици, които са настъпили с едно неадекватно наказание. В тези случаи може да се настоява да не се прилага член 55, въпреки че подсъдимият се е признал за виновен и е поискал съкратен процес. При сегашното състояние на закона, при признаването на вината от обвиняемия, ситуацията може да се тълкува така – досъдебното производство си е свършило работата и е събрало доказателства, пред които защитата и подсъдимият са капитулирали. В този случай обвиняемият получава възможността да има много леко, неотговарящо на вината наказание. И това, разбира се, взривява близките, пострадалите и широк кръг лица, свързани с тях. Това не е добра референция нито за съда, нито за прокуратурата. Без възможности за съда Във всички случаи начинът, по който сега е решен въпросът, не дава възможности за съда. Съдът не разсъждава дали може или не може да се приложи чл. 55 на НПК, а директно го прилага, тъй като този член е ултимативен. Дори ако съдията иска да приложи друго наказание, трябва да направи нещо, което е под определения минимум, или да наложи друг вид наказание. Това не е в полза на справедливостта. Аз съм била съдия и знам как един съдия формира мнението и становището си за подобен род деяния. Съдията, особено такъв, който работи дълги години в областта, е изградил вътрешно мерило какво наказание е подходящо в тези случаи. Но в момента законът е лишил съдията от възможността да наложи справедливо наказание. Ето защо тази промяна ще е в полза и на съда, и на справедливостта. Това означава, че и прокурорът, и ищецът ще могат да предложат наказание, което според тях е най-доброто в случая. Дали да има съкратен процес, или не зависи единствено от волята на подсъдимия, той е в правото си да признае всички доказателства и да не иска събирането им да се повтаря в съдебния процес. Аз и колегите ми искаме на преценка да подлежи само чл. 55, който гласи, че в случаите, когато са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът „може“ да даде наказание под определения минимум, а ако няма такъв, би могъл да наложи друг вид наказание.