Работим усилено по проблемите със спрените средства от еврофондовете. От една страна, правим проверки до край, за да се отстранят съмненията, че средства от националния бюджет и съответно по програма ФАР са използвани нецелесъобразно. От друга – паралелно тече подготовката на механизъм, с който ще се осигурят средства от националния бюджет тези проекти да бъдат спасени. По САПАРД ни наложиха сурови мерки от Брюксел. Спряха средствата и от националния бюджет. Говорим за 623 проекта и спиране на 272 милиона лева. В доклада на ЕК изрично е посочено, че има неавтентични оферти, които са били приети, няма достатъчен контрол върху валидността на офертите и ценовото им изражение, занижен е контролът. Никой не е обърнал внимание, че фирми, които са се регистрирали преди няколко месеца, се включват в надпреварата за средства по САПАРД. Те имат и допуснати нарушения. Например връзка с други фирми, които вече са били санкционирани за нередности. Тоест, изброеното в доклада на ЕК като липса на елементарна одиторска култура – както в САПАРД, така и в разплащателната агенция тук е вярно. Подаването на оставка от страна на Димитър Тадаръков не би трябвало да е само от морални съображения. Редно е да се знае, че зад това се крият точно тези факти от доклада на ЕК. До 15 юли ще имаме спешен план за действие, който ще бъде представен в комисията в Брюксел. Хората не са виновни заради грешките на група експерти или занижения контрол на досегашното ръководство на агенция САПАРД. През септември ще направим отчет, за да имаме яснота дали сме свършили очаквания обем работа и да може тази тежка забрана да бъде вдигната. Говорим за сериозно забавяне от порядъка на около 440 млн. лева за 1100 проекта. Ако не ускорим разплащането и оценката на тези проекти, не можем да очакваме от ЕК да удължи срока на действие на САПАРД до края на 2009-а, както сме поискали. Изключително изненадана съм от това, което каза г-н Тадаръков и от начина, по който той подаде оставка. Нещата са прости – комитетите по наблюдение, както по САПАРД, така и на всички останали оперативни програми, заедно с представителите на ЕК се събират по два пъти в годината. Звучи некомпетентно коментираното от Тадаръков, че на комитета по наблюдение може да му се вменят оперативни функции и да се занимава с десетки или хиляди проекти, като ги разглежда два пъти в годината, оценява ги и злоупотребява. Това са 60 или 80 души и подобно твърдение е крайно несериозно. Засегнати са десетки земеделски стопани и представители от хранително-вкусовата промишленост, които сериозно и прозрачно са подготвили проектите си, но сега с основание са разтревожени. На среща с министър Валери Цветанов и ръководството на агенцията се разбрахме да се говори с всекиго, който е подал проект, и да му се дадат гаранции, че проектите ще бъдат финализирани и заплатени. ЕК реагира изключително остро, когато някой си позволява да говори от нейно име. Това е некоректно и недопустимо. Например след мисията на генерална дирекция „Земеделие“ в България, преди да бъде готов докладът, Тадаръков си позволи оптимистичен коментар, който раздразни Брюксел. Сега имаше друг коментар, че от Брюксел са поискали оставки и кадрови промени. Комисията обаче не се меси пряко в работата на която и да е страна - членка на ЕС. Силно изненадана съм и от факта, че комуникацията между институциите, вътре министерствата, между отделните звена и т.н. е страшно обременена. Поради липсата на комуникация проблемите ни са трудно решими. Трябва и повече диалог с Брюксел. Оттам се оплакаха, че липсва комуникация между отделните звена на администрацията с Брюксел. Трябва да се използва максимално времето преди доклада, за да може да се получи позитивно съдържание. Трябва да докажем, че работим прозрачно, сериозно и поправяме грешките, които сме допуснали. И трябва да докажем, че това не го правим заради Брюксел, а за българските граждани. Не очаквам крайна оценка, защото в последните два месеца има реални резултати, които предполагам, че ще бъдат оценени. (Бел. ред.: Мнението на вицепремиера Плугчиева е изказано пред БНР и в. „Класа“)