Борис Алтнер Росбалт От 1 юли Франция пое председателството на Европейския съюз. Така френският президент Никола Саркози става за половин година нещо като "президент на Европа". На практика обаче той отдавна се изживява и се държи като "крал на Евросъюза". Днес, когато ЕС се сблъска лице в лице с поредната конституционна криза, европейските политици сериозно се тревожат, че бурната енергия и самоувереното поведение на "френския скакалец" може никак да не са полезни за Европа, която се нуждае по-скоро от предпазливост и дипломатичност. Малката Словения, новак в ЕС, половин година храбро игра ролята на "европейски модератор". Председателстваше Евросъвета и водеше европейския кораб през бурите и вихрушките, които го връхлитаха, с постоянство, достойно за по-добро приложение. Ще споменем тук световната финансова криза, земетръсното поскъпване на горивата и накрая ирландския референдум, поставил под съмнение приемането на Лисабонския договор, толкова необходим за ЕС. Франция управлява Европа От днес задълженията на "европрезидент" поема голяма и силна Франция. Лидерът й Никола Саркози впрочем отдавна е "размахал скиптъра" - енергичният френски президент правеше всичко, за да изглежда отстрани, че Франция управлява Европа. Неговото честолюбие и поведението му, наричано в Европа "манталитет Vive-la-France", навикът му да си приписва чужди успехи, без да му мигне окото, предизвикваха досега насмешки и донякъде дразнеха околните. Дори му спечелиха нов прякор - "О-ла-ла Никола". Днес обаче Саркози предстои да докаже, че може самостоятелно да постигне успехи в европейската политика, а не да се хвали сам с онова, което правят други. Но само малцина вярват, че ще успее. Британският евродепутат Греъм Уотсън, лидер на либералната фракция в Европарламента, смята за смешна ситуацията, в която Саркози ще бъде принуден да събира парчетата от Лисабонския договор, провален с референдума в Ирландия. "Та това е скучна, къртовска, изморителна работа, не е за такава ярка личност като Никола Саркози - заяви той. - През следващото полугодие може изобщо да не проличи никакъв напредък по въпроса, камо ли исторически пробиви, за които да си пише червена точка." Уотсън впрочем не бърза да отписва Саркози като ръководител: "Президентът на Франция е човек твърде изобретателен - подчерта лидерът на европейските либерали. - Той всяка сутрин става от сън с по трийсет нови идеи в главата. Някоя от тях може и да проработи в днешната ситуация". Всъщност доскоро Никола Саркози се надяваше на успешно председателство в Евросъвета тъкмо заради новите си революционни идеи, каквито успя да поднесе в огромни количества в навечерието на 1 юли. Ситуацията обаче диктува свои правила - за да бъде решена "ирландската криза", са необходими тактичност и търпение, сиреч качества, нехарактерни досега за френския президент. На последната среща на върха на ЕС той само внесе допълнително объркване в умовете на европейците, обезсърчени от резултата на ирландския референдум. Саркози заяви, че без Лисабонския договор Евросъюзът нямало да приема никакви нови членки - лодката вече била препълнена. Това изявление прозвуча особено болезнено за хърватите, надяващи се да влязат в ЕС през 2009 г., и за австрийците, които лобираха за членството им. Останалите страни се опасяват, че за идните шест месеца Саркози може да си хареса не ролята "президент на ЕС", а тази на "европейски крал" и да взема рисковани еднолични решения от името на всички членки на Евросъюза. Особено на международната арена, както стори неотдавна - набързо се сприятели с либийския диктатор Муамар Кадафи и обеща да му построи ядрен реактор. Дипломация, достойна за лидерска позиция Не всички впрочем смятат, че Саркози може да обърка конците. Споменатият вече Греъм Уотсън коментира: "В крайна сметка френският дипломатически корпус от десетилетия е смятан за един от най-опитните и най-сръчно лавиращи в Европа. Това е дипломация, достойна за лидерската позиция." Колкото до вътрешната политика на ЕС, мнозина очакват с нетърпение възможността да видят как ще се държи Саркози като модератор на европейската дискусия. Досега той бе склонен най-вече да говори, а не да слуша. От днес обаче негово задължение е да дирижира "европейския хор". Тъкмо в този момент европейските лидери са подели трудна дискусия главно по два проблеми - реформа на дотациите за селското стопанство и разпределяне на задълженията по опазване на климата. И в двата случая френският президент неведнъж се е включвал в яростни спорове, но сега ще му се наложи да направлява дискусията и да се грижи всички опоненти да бъдат чути. Всички, а не само онези, които говорят на френски. Трябва да му се признае, че понякога успява. Например в спора за допустимото равнище на автомобилните емисии, упорито противопоставял доскоро Германия и Франция, бе постигнат компромис, приемлив и за двете страни (очаква се впрочем той да бъде осъществен тъкмо по време на френското председателство в Европейския съвет). Подобен успех може би очаква Никола Саркози и в далеч по-острия спор за бъдещето на ЕС. Поне самият той, както заявява, е настроен оптимистично: "Виждам ролята на френското председателство в това да събере и да помири едно 27-членно семейство". Един силен лидер в момента ще е твърде добре дошъл за Европа. Която съвсем не се нуждае от монарх. По БТА