Марчела Абрашева Къде масово ходят българите на почивка през лятото и колко ще платят, са въпроси, за които има все пак някаква статистика и публично достъпна информация. По-любопитно обаче е как отпускарите оценяват съотношението цена-качество по българските курорти, главно морски. Преобладаващото мнение е за средно качество, което някак не си заслужава напълно парите. Това сочат данните от разширеното социологическо изследване на тема почивки и туризъм на „ББСС Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“, първата част от което огласихме преди седмица. Близо половината от българите смятат, че качеството на хотелите, услугите и въобще почивките в България не може да се нарече нито високо, нито ниско. Срещу това стоят пак поне 51%, които определят цените като високи. При това проблемът съвсем не е толкова в цените сами по себе си, колкото в усещането за качество. Хората, които съвсем нямат пари и/или желание и навик да харчат малкото, което имат, по морето, въобще няма да отидат на курорт. Тези около 20-25% обаче, които ще отидат, съвсем ясно заявяват, че плащат повече, отколкото получават. Особено тази категория по-отворени към света българи, които условно нарекохме „модерни хора”: мобилни, пътуващи често и в България, и в чужбина, използващи интернет и поназнайващи някакъв чужд език, главно западен. Ако се вярва на публичните изявления на големите предприемачи в туризма у нас за необходимостта от привличане не просто на родни туристи, а на по-платежоспособни такива, тъкмо модерните българи са най-желаните посетители по растящите като гъби след дъжд нови и все по-луксозни хотели и комплекси с басейни и прочее екстри. Добрата новина е, че над 60% от тези хора ще ходят на почивка това лято, и то главно у нас. Лошата е, че тъкмо при по-модерните и заможни българи ножицата в оценките между качеството и цената по родните курорти е още по-широко отворена. Едва всеки четвърти оценява качеството по родните морски курорти като добро и дори високо, докато мнозинството категорично заявява - „ ниско качество за цените, които искат”. Впрочем кои курорти? Еднакви ли са или различни като условия и цени според преобладаващите нагласи? Един развит пазар предполага достатъчно различаващи се по цена и качествен профил предложения. Когато купуваш кола, първо се ориентираш какъв клас кола търсиш: към ниво мерцедес ли ще клони, към средата ли ще бъде, или по-долу. Дали ще е нова, с много екстри или без, е по-второстепенен въпрос. Оказва се, че българските морски курорти се сливат в една обща, доста сива, картина в мненията: не е ясно каква точно е разликата между тях нито в качество, нито в цени. Това е първият основен проблем. Каквито и перли в короната и мерцедеси в хотелиерството да са построени по морето, хората нито ги знаят, нито ги различават съществено. Като се изключат известните от години имена „на едро” като Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, други „марки” почти няма. Естествено, Южното Черноморие като цяло в сравнение със Северното има славата на по-евтино и по-подходящо за хора, обичащи тръпката на къмпингите и пърженето на яйца в палатка, но диференциацията в масовите представи стига дотук. Нещо повече, хората избират едно или друго конкретно място за почивка на принципа „питай потърпевшия”: приятели или колеги, попаднали случайно някъде, ако са решили да сменят познатите от години места. Огромното мнозинство от запитаните се ориентират по така наречените неформални канали на мълвата, предавана от уста на уста, не от нормалните за един развит пазар канали като реклама и интернет. По този механизъм, дори да възникне истински български Кан или Бурж ал Араб в морето, няма как желаещите да почиват в Кан да разберат това, за да му дадат шанс поне веднъж. И това е вторият основен проблем на родните туристически предприемачи. Не на държавата. Само те могат да решат дали ще изграждат курорти и хотели със собствено лице и марка, независимо дали за платежоспособни туристи или за по-непретенциозни такива, или ще разчитат лотарията да докара в хотелите им нямащи нищо общо като начин на живот и предпочитания хора, които после евентуално да разказват на приятели колко е хубаво. Или, по-вероятно, как не е дотам хубаво. Така че въпросът не е само в цената, нито само в „качеството”. Въпросът е в устойчивото различие: има ли достатъчно ясни предложения за различните вкусове. Иначе още дълги години всеки българин ще очаква от почивката си да кара мерцедес на цената на лада. И накрая ще остава с впечатлението, че е платил за мерцедес, а е получил трабант. Изследването е проведено през първите десет дни на май, национално представително е и обхваща 1029 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.