РИА “Новости” Санобар Шерматова Борбата за влияние в Азербайджан между Русия и Запада, започнала след разпадането на Съветския съюз, ще получи продължение след идването на власт на Дмитрий Медведев. По различно време Москва си е поставяла различни цели в тази ключова страна от Южен Кавказ, богата на енергийни ресурси. В началото на 90-те целта й бе да върне Азербайджан в ОНД и да затвори страната за западните петролни компании. След това се разгоря битка срещу изграждането на тръбопровода Баку-Джейхан от каспийските находища до турското пристанище в Средиземно море. Маршрутът заобикаляше руската територия и бе ключов елемент от регионалната стратегия на САЩ, целяща да отслаби влиянието на Москва в Каспийския регион. Също като разработената по-късно програма "Каспийски страж", която включваше система за следене на въздушното и морското пространство, както и сили за бързо реагиране, Русия се обяви срещу влизането на "чужди" кораби в Каспийско море и предложи насрещна идея - да формира съвместно с Азербайджан морска охрана под името "Касфор". Днес виждаме в дневния ред на "Голямата игра" все същите въпроси - военната интеграция на Азербайджан със Запада и енергийното сътрудничество. Азербайджански медии активно обсъждат данните, че САЩ са готови да участват в строежа на бойни кораби и да доставят техника от американските военноморски сили - планът "Каспийски страж" все още е актуален. На свой ред руският "Газпром" е готов да нахлуе на азербайджанския пазар - за това говори предложението на шефа на концерна Алексей Милер да купува газ, като сключва дългосрочни договори и на европейски цени, което звучи "безупречно търговски" според руски експерти. И тъй, съперничеството продължава. Дали Русия ще може да попречи на Запада в разширяването на Северноатлантическия алианс към Южен Кавказ и да прокара енергийните си планове - това се очаква да покаже предстоящото посещение на президента Дмитрий Медведев в Баку. Какви са мащабите на кремълското влияние върху азербайджанската политика - ето един доста важен въпрос. Проблемът с Карабах и военната помощ за Армения вече не са ефективни лостове за натиск върху Баку - уреждането на проблема със спорните територии се решава в рамките на ОССЕ. Колкото повече нараства обаче американското присъствие, толкова по-често Азербайджан говори за нужда от сближаване с Русия. Показателна бе 2001 г., когато президентът Владимир Путин бе посрещнат необичайно топло по време на първата си официална визита в Баку. Руският лидер посети Алеята на шахидите, където са погребани хората, загинали при влизането на съветски части в града през януари 1990 г. - едно знаково събитие, белязало сякаш края на конфликтите, взаимните обиди и претенции, с каквито бяха изпълнени 90-те. Най-интересното обаче се случи преди визитата, която фактически деблокира двустранните отношения. В кулоарите на поредния форум на върха на ОНД се състоя над четиричасов разговор на четири очи между президентите Владимир Путин и Гейдар Алиев. При това Алиев бе инициатор на съдбоносната среща. Изградената от него впоследствие конструкция от външнополитически приоритети отреди на Москва ролята на противовес спрямо Запада, с който Азербайджан бе свързан чрез енергийни проекти. Сътрудничеството продължи и по времето на Илхам Алиев, подкрепен от Русия като наследник на баща си. За което си имаше причини - единствената политическа сила в Азербайджан, заинтересована от укрепване на връзките с Русия, е държавната власт. Опозицията, настроена, общо взето, прозападно, неведнъж е повдигала въпроса доколко е целесъобразно Азербайджан да остава член на ОНД. Както заяви навремето председателят на Партията на единния народен фронт - депутатът Гудрат Гасангулиев, внесъл в парламента въпроса за излизане на страната от общността, "никога няма да станем за Русия по-близки от Армения". Ясно е, че Москва изобщо няма интерес Илхам Алиев да бъде свален. Критична за азербайджанския президент бе 2005 г., когато Западът настоя за демократични парламентарни избори. Завръщане в страната планираше емигриралият по-рано в САЩ Расул Гулиев, бивш председател на парламента и "петролен крал", успял да привлече на своя страна високопоставени чиновници и членове на кабинета. Опозицията се канеше да спечели поне една трета от местата в парламента, за да тръгне към президентските избори през 2008 г. с висок рейтинг - една възможност за нейния кандидат да хвърли ръкавица на действащия държавен глава. Държавни служители - съратници на Гулиев, бяха арестувани и обвинени в опит за заговор за сваляне на Илхам Алиев. Азербайджански издания твърдяха, че руски силови структури са предоставили на азербайджанските техническа помощ в операцията срещу "заговорниците". Американците пък бяха заподозрени в подкрепа за опозицията с цел да принудят Алиев да склони за разполагането на военни сили в Каспийския регион. Както и да е, Илхам Алиев се задържа на поста и на президентските избори през октомври не се очертава да срещне сериозен съперник. Азербайджан и занапред ще лавира между интересите на Русия и на Запада. Ключови точки - център на съперничеството, остават военното сътрудничество с НАТО и експанзията на "Газпром". Докато в "газовата" война Москва си служи с цените, срещу експанзията на алианса би могла да се бори чрез въвеждане на визов режим с Азербайджан. Това ще е удар върху една цяла армия от трудови мигранти и зле ще се отрази върху ситуацията вътре в страната. Основен коз обаче е нуждата на самия Азербайджан от Русия като противовес срещу нарастващото присъствие на Запада.