Проф. Димитър М. Иванов, д-р на икономическите науки Лондон, специално за в. „Класа“ Ситуацията в света Ако някои хора се съмняваха в това, че световната финансова криза продължава, то трябва да ги информирам, че изминалата седмица донесе цял куп нови аргументи срещу тях. Цените на петрола в петък надхвърлиха 142 долара за барел и президентът на ОПЕК предвиди, че много скоро те ще достигнат 170 долара. В петък бе публикуван отдавна очакваният доклад на Barclays Capital за глобалната икономическа ситуация, в който банковата институция открито алармира, че "в ход е дълъг инфлационен шок, който ще бъде твърде негативен спрямо финансовите активи на всекиго. Инвеститорите биха направили добре, ако могат да запазят своето благосъстояние". Предупреждава се, че лихвените проценти ще продължат да растат и че световната банкова система е пред криза, каквато не е имало за последните 30 години. Изключителното нарастване на цените на суровините не е временна ерупция и ще има далеч по-голямо влияние върху глобалната икономика, отколкото много хора си представят. Инфлацията е извън контрол в Азия и настъпва още по-активно на всички изгряващи пазари, които ще бъдат най-силно ударени. Борбата с нея ще доведе до дълга световна рецесия. Тези анализатори, които считаха, че кризата приключва, се оказаха дълбоко в грешка; тя едва завършва първата си фаза и нейните основни характеристики все още не са напълно идентифицирани. Рискът от рецесия в Европа вече е абсолютно реален. Икономиките на Испания (поради "спукването" на балона на имотите), Ирландия, Италия, Великобритания, Португалия са в най-тежка ситуация. Силното евро допълнително нанася тежки удари върху конкурентоспособността на икономиките на всички средиземноморски страни и най-вече в Гърция и Италия. Ситуацията сред изгряващите икономики е още по-сложна. Над два милиарда долара бяха изтеглени от фондове в тези икономики само през последните две седмици (виж Economist, от 26 юни 2008 г.). Трите балтийски републики вървят с бързи крачки към кризата поради същите причини, които в една или друга степен виждаме и у нас: намаляващо вътрешно търсене; силно затегнат и оскъпен кредит, пазар на недвижими имоти вървящ към колапс; двойно цифрена инфлация и силно забавен растеж. Доверието към редица колоси на световната банкова система продължава бързо да намалява. Световният застрахователен гигант AIG открито призна за 13 милиарда долара загуби, от които над 5 милиарда ще бъдат просто отписани. Официалните приети загуби на банката Merrill Lynch & Co. вече надхвърлят 5,4 милиарда долара. Пак в петък Бордът на директорите на Румънската национална банка вдигна основния лихвен процент с 0,25 % до 10% и изключително откровено, без дипломатичност предупреди за опасните равнища, до които е достигнало както раздаването на кредити, така и задлъжнялостта на домакинствата в страната. Подценяването у нас За голямо съжаление подценяването на цялата тази свръх опасна икономическа ситуация у нас продължава. Илюзорните или съзнателно натрапваните чувства, че всичко това е "извън нас", че не влияе на нашата "свръх ликвидна банкова система", че ние сме единствената страна, в която "цените на имотите продължават да растат" и че "икономиката ни работи на пълен ход" продължават да доминират и всъщност маскират тежката реалност. Излиза така, че на фона на световната финансова криза, когато всеки месец се разкриват огромни "черни дупки" в най-големите банкови институции, на нашите банки и "окото им не мигва"! В хора на тези, които успокояват гражданите, че всичко е наред, са най-вече управляващи политици и техните тръбящи експерти, които на фона на очевидно растящата инфлация вече звучат патетично. Защо да ги слушат хората? Те така и не видяха задаващата се криза и до вчера отричаха наличието на инфлация у нас. Но даже и те вече започват да разбират, че ще трябва да се включат на panic mode. Домашната икономическа картина е вече твърде тревожна. Увеличените цени на електроенергията, на природния газ, на транспорта, идващите нови цени на водата са само последните добавки към инфлационния ураган. Не се вижда неговият край и нови наслагващи се, но и обективни инфлационни очаквания продължават да го подхранват. Надуващият се балон на кредитите у нас ще доведе до изключително негативни последици за жизнения стандарт на минимум едно цяло поколение. Нещо повече, агресивната кредитна политика на банките е насочена и към едни от най-крехките сегменти на българското население - хората с ниски доходи. За съжаление политиците се правят, че не забелязват социалната катастрофа, към която вървим. Симптомите вече са налице. Инфлацията в смъртоносната комбинация с растящите лихвени проценти по изплащането на кредитните задължения и надценения лев изяжда спестяванията на хората, а започналото намаляване на цените на недвижимите имоти ги води към ситуация, в която една голяма част от българските граждани ще влязат в пенсионна възраст почти без никакво натрупано благосъстояние. Трябва да е ясно, че като правило растящата инфлация винаги води до едно още по-несправедливо преразпределение на доходите и на благосъстоянието. На фона на дълбоката, разцепила на две България социална диференциация у нас можем да си представим до какви нови изкривявания и социално напрежение ще достигне обществото ни. За съжаление малко може вече да се направи, за да се промени този социално-икономически пейзаж, за да бъде спряна тази потенциална катастрофа. Отчитаните от статистиката темпове на икономически растеж на БВП не могат да скрият факта, че поради силно намалялата ни покупателна способност днес, в 2008 година, по показателя БВП на човек от населението България е зад всички нови страни - членки на ЕС, и даже зад африканската държава Ботсуана. Но нещата не се изчерпват само с това. Редица закъснели структурни реформи у нас - сгрешена концепция за същността и ролята на потреблението и спестяванията за икономическия ни растеж, липса на модерна политика на доходите, запазена изцяло монополно-картелна ситуация в енергетиката ни, изкривена структура на печалби на финансовия сектор за сметка на реалната икономика - всичко това стои в основата на една фундаментална криза в българската икономическа система; криза, която никакви макроикономически индикатори не могат нито да отрекат, нито да маскират. За мен това е краят на един дълъг етап в развитието на икономиката ни и началото на друг нов път. Инфлационни "спомени" Дълг и отговорност на сегашното правителство бе да започне истинските социални и икономически реформи. Вместо това то си затвори очите и остави инфлацията да се развихри до равнища, забравени за последните 11 години. Ако се използва калкулаторът на общия индекс на потребителските цени, предоставен от Националния статистически институт може ясно да се открои развитието на индекса на инфлация по време на трите последни правителства у нас: Сравнителна таблица на растежа на инфлацията в България по правителствени мандати (данните са калкулирани по официалната информация, предоставена от НСИ): Правителството на Иван Костов -> За периода декември 1997* (взет като базисен поради необходимостта от успокояване на суперинфлацията през периода 1996-1997 г.) - август 2001 г. -> 22,1% растеж на инфлацията Правителството на Симеон Сакскобурготски -> За периода май 2005 - юли 2001 г. -> 21,8 % Правителството на Сергей Станишев -> За периода май 2008 - юли 2005 г.- продължава -> 31,8 % Гледайки таблицата, не мога да не си припомня мисълта на Хегел, че "историята има тенденцията да се повтаря - първия път като трагедия, втория път като фарс". "Експорт" на инфлация Има още един негативен момент, свързан с високата инфлация у нас. Ние започваме вече да изнасяме инфлация към други страни с произведените у нас стоки. На фона и на досега ниската конкурентоспособност на редица експортирани български стоки, това означава още по-труден експорт за нас. Нашата икономика е изцяло зависима от експорта си; от капацитета и интереса на други страни и компании да купуват наши стоки. Всяко забавяне или намаляване на експорта ни има пряк ефект върху икономиката ни. В този смисъл рецесията, която започва в ЕС, забавянето на растежа ще изиграят ролята на бариера пред нашия растеж. Факт е вече анемичният растеж на реалното вътрешно търсене и потребление в Европа. Може ли бюджетният излишък да е антиинфлационна мярка? Горещата предизборна обстановка у нас засилва още повече чувството за безизходица. Това, което Станишев каза в събота, 28 юни, че бюджетният излишък е антиинфлационна мярка е точно обратното. Ние се намираме в тази ситуация именно защото потребителите - домакинства и фирми, харчат повече пари, отколкото имат, година след година, увеличавайки дълговете си далеч зад способността си да ги финансират. Кредитното финансиране на потребителския бум не само дава фалшива картина за икономическия растеж на България, то е и в основата на растящата инфлация. Оттук, заиграването с бюджетния излишък (да не говоря, че той съществува на фона на един колабирал публичен сектор), и то преди парламентарните избори - може да изиграе изключително опасна шега на всички. Исканията за повишаване на заплатите точно сега, повишаването на разходите на работодателите ще "запали" двигателя на инфлационната спирала "заплати-цени", от която връщането е много трудно. В краткосрочен период икономиката ни е изправена пред няколко противоречащи си цели: намаляване на инфлацията; засилване на перспективите ни за растеж; редуциране на дефицита по търговската сметка; омекотяване на процеса на "приземяването" от вървящата корекция на пазара на недвижими имоти у нас; балансиране на кредитната агресия на банковия сектор. За покупателната способност Изключително тревожен е въпросът с реалната покупателна способност на хората, а не тази, основаваща се на рискови заеми. Днес, всички работят повече часове за един и същ барел петрол или за средното количество храна, което им е необходимо. Ясно е, че повишаването на цените на хранителните продукти се отразява далеч по-тежко в страни, като България, и оттук влияе директно и върху инфлационните напрежения върху заплатите. Тоест, ние сме по-бедни в сравнение с периода преди август 2005 г. И по това не може да има съмнение. Нито пък има "извинителни" или пък "компенсиращи" други корекции в заплащането, които да конфронтират това обедняване. Даже и натрупаното на хартия "благосъстояние" от жилища и други имоти е на път да загуби не по-малко от 10-15% от своята стойност. Видно е намаляването на стойността на реалните заплати поради темповете на инфлацията. Половин милиона българи са с минимална пенсия и нейното вдигане сега е вече изядено от инфлацията. Семействата с две и повече деца са най-силно силно ударени от нея, като средните разходи за дете са се повишили с над 30% за последните две години. Топят се и спестяванията НСИ не дава официални статистически данни за домакинските или индивидуалните спестявания. Даже доскорошната статистика за спестяванията от бюджетите на домакинствата е променена на "изтеглени спестявания", за да може окончателно да се замъгли тъжният факт за изключително тънкия дял на спестяванията в наличните семейни доходи. Този дял по мои изчисления е не повече от 0,6% от бюджетите на домакинствата. В същото време нараства драматично ножицата между средните домакински спестявания и домакинското инвестиране (имам предвид обема на спестяванията и обема на взетите кредити). Това експозира опасната тенденция на огромно задлъжняване на българските домакинства над рационалните рамки на нормалното кредитиране. И това става в период на растяща инфлация и лихвени проценти, което означава, че е налице силна ерозия на икономическата сигурност на и без това твърде крехките баланси на българските граждани. Особено тази тенденция е изразена при по-бедните слоеве от населението, при които рискът от тотален фалит е многократно нараснал. Кой и кога ще изплати тези дългове? Ами ако добавим към тях и сумата на междуфирмените задължения? Необходимо е парламентът да анализира ситуацията Не виждам правителството да предприема никакви сериозни антиинфлационни мерки, така както това става в редица страни от ЕС, където инфлацията е от порядъка на 3-3,5% за разлика от 15% у нас. България за първи път след кризата от 1996-1997 година е изправена пред предизвикателствата на свръхусложнена политическа, социална и макроикономическа ситуация. Наложително е, парламентът да изиска от правителството да представи в детайли пълен анализ на ситуацията и възможните си хипотези за икономически растеж, за инфлацията и за възможните щети от кризата. Огромна е и отговорността на социалния президент в намирането на дългосрочен ефективен изход на България от тази ситуация. Преди повече от 70 години Хенри Форд беше казал за американската икономика, че "е достатъчно добре, че хората на тази страна не разбират нашата банкова и парична система, защото, ако ги разбираха, аз вярвам, че щеше да има революция още преди утре сутринта". Убеден съм, че днес ситуацията в българската икономика не се различава от думите на Хенри Форд. Само политическият елит като че ли упорства да види съществуващите реалности.