Обявявам търг за гласа си
Продавам гласа си. Добросъвестно и с предложението търговията на вот да се регламентира в конституцията. За да има ред, законност и справедливост.
Решил съм това без мляко с канабис, сандвич с канабис, канабис с канабис или нещо от целия асортимент, който замества закуските на Масларова в училищата.
Райко Байчев
Продавам гласа си. Добросъвестно и с предложението търговията на вот да се регламентира в конституцията. За да има ред, законност и справедливост.
Решил съм това без мляко с канабис, сандвич с канабис, канабис с канабис или нещо от целия асортимент, който замества закуските на Масларова в училищата.
В зъл продажник всъщност ме превърна една позната история:
Вторият епизод на „Изборите в Сандански“ започна с голямо напрежение. Политици посочиха в медиите ДПС и „Евророма“ с прогнозата, че те отново ще търгуват гласове . Така, както направиха първия път. През октомври 2007-а съвсем абсурдно „Евророма“ победи на изборите. И с основание те бяха касирани.
Преди „поправителния“ в Сандански лидерът на „Ред, законност и справедливост“ Яне Янев щедро пръскаше обвинения – директни, с хубави метафори и сравнения. Направо те хващат за сърцето. Любимото ми беше за ислямската дъга, която вече зловещо се затваряла покрай свидния ни македонски край. Интересно беше и разкритието за наличие на система „Сандък паша“.
Янев може и да е прав - да не си помислите, че защитавам ДПС (сакън!). Случи се обаче нещо друго: изборите ги спечели местната партия „Бъдеще за община Сандански“ и това, разбира се, стана с купени гласове или поне за това осъдиха набързо бизнесмена Никола Малчев. После бунтът продължи и от РЗС поискаха изборите да бъдат касирани. Докато накрая не обвиниха Янев, че също е купил тук-там някой глас. Поне за това го изгониха от ОДС в четвъртък.
Става ни ясно, че в Сандански не се разгръщала само ислямската дъга.
А и друг вид родна, българска дъга. Тя е особена и не води до смяна на пола. А на съзнанието. Под нея минава целият ни политически живот. Първо политиците скандират за демокрация и почтеност, после се шмугват под дъгата и тайно пазаруват гласове.
В тоя политически гей парад аз не искам да участвам. Твърдо и хетеросексуално отказвам.
Затова обявявам търг за гласа си. Начална цена – 100 лева. Ако ги нямаше ромите, които да ми подбиват тарифата, бих се оценил поне на 300. После всичко зависи от партийната стръв – който даде повече, печели, не ме и интересува победителят. Купувайте, продавайте, касирайте до безкрай. Така или иначе след случилото се в Сандански аз си касирам и малкото останала вяра в някаква политическа честност.
Впрочем не съм я касирал само аз, а и най-голямата партия в България. Партията на негласуващите. На отвратените хора, които отдавна са разбрали, че „Малките фантоми на България“ не са само изоставени деца, а и думи като демокрация, морал и справедливост. Думи, затворени в приют, за който се сещаме само ако ни ги посочи някой западен журналист или политик.
Търгът за гласа ми всъщност е нищожна работа. Преди няколко дни Иън Ъшър, англичанин, живеещ в Австралия, обяви, че продава живота си на търг в eBay. Той включил в търга къщата, колата, работата и дори приятелите си. Засега най-високата предложена цена била 2,2 млн. австралийски долара.
Какво са моите невзрачни сто левчета?