Екатерина Попова Остава една година до края на мандата и това вече се отразява на решенията на управляващите. Най-новото от тях е мениджърите на държавните и общински предприятия с над 50% дялово участие да определят сами възнагражденията на служителите си. Идеята щеше да е хубава, ако не беше опорочена „по презумпция“. Налагането на строги финансови и икономически мерки критерии за гарантирането на добри резултати и невъзможността за спекулации едва ли ще дадат резултат. „Предвиждаме промяна на механизма за формиране на работната заплата в държавните и общински предприятия. Тя ще се образува чрез мениджърски договори между органите за управление на фирмите и принципала, който упражнява собствеността“, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Разбира се, повишението на заплатите щяло да зависи изцяло от икономическите показатели на дружеството при спазване на предварително уточнени от държавата условия. Дотук е като по книга! Но като всяка книга е с неясен край. Какво се случва на практика? Първо, отново черпим опит от миналото, от много далечното минало. В Англия след Втората световна война, когато икономиката е в крах, а инфлацията удря тавана, правителството одържавява най-големите и печеливши сектори с цел да се гарантира по-бързото възстановяване на страната. Тогава братята англичани констатирали, че водещото за бизнеса, който е бил основно семеен, е да оцелее максимално дълго, а не да се възстанови страната и да се развие икономиката. Защо ли звучи познато...?! Второ, уреждат се „очите и ушите“ на управляващите на сладки и много доходоносни постове. Кой ще откаже 5-годишен мениджърски договор, гарантиращ му заплата десетократно по-висока от средната, при това и по време на управлението на следващото правителство? Облагите ще засегнат всеки зет, брат и сват на управляващите, които ще пълнят джобовете на цялата фамилия от бордовете, мениджърски и консултантски договори. Казано просто – номенклатурата ще търка директорските столове в най-сладките предприятия още дълго време. Направо корени ще пусне, както казва народът. Така целият следващ мандат управляващите, които нямат гаранции, че ще запазят политическата си власт, ще си решат проблема с осигуряването на добри доходи на управленците си технократи и ще си гарантират за следващия вот финансова подкрепа на същите тези предприятия. Мениджърските договори всъщност са доста добра стратегия, ако тя е базирана на подобряване на резултатите на фирмите и, най-вече, ако отчита спецификата на предприятията. Въвеждането им с Наредба, която уеднаквява условията за всички фирми, звучи малко дилетантско. Не е нужно да си икономист, за да сметнеш, че работещите в държавна фирма в София не могат да имат еднакви резултати с колегите си от общинско предприятие във Враца например. Синдикатите са категорични, че наредбата е и дискриминационна. За един и същи труд, хората ще получават различни заплати. Да вземем за пример шофьор на автобус в градския транспорт в София и в Сопот... Разликата в заплащането за еднакъв труд и работно време ще е в пъти повече в полза на работещите в столицата. Ако държавата иска да защити интересите си и да развива икономиката, може да предприеме лесна, но важна крачка в менажирането на дружествата си. Конкурсното начало! При това в европейски мащаби. На кандидатите се дават икономическите показатели на фирма, те изработват план за развитието й за следващите 3 или 5 години и го защитават пред комисия. Спечелилият подписва договор, в който заплащането му, както и заплащането на служителите, се обвързва с бъдещите резултати на фирмата. Разбира се, под контрола на държавата. Не се ли направи това, ще се сблъскаме с известната ни от близкото минало практика - роднини, партийци и задкулисни играчи да източват държавните и общински предприятия. И безнаказано да си пият питието по екзотични чужди плажове, а след всеки скандал да убеждават обществото как предшествениците им са ни окрали.