Петър Вълков, „Политикъл кепитал“ Парламентарните избори 2009 г. явно наближават с гигантски крачки за политическите партии, което си личи по подновения дебат за избирателната система. Както преди всеки народен вот, партии и експерти започват да предлагат промени, които в най-добрия случай обслужват самите тях. В следващите редове ще анализирам някои от направените предложения за промяна на изборното законодателство. 1. Да се наложи служебна загуба за партия с доказано купуване на гласове на избори Има партии, които се интересуват повече от резултата от изборите, отколкото от разходите за кампания. Отстраняване от изборите е доста по-силен стимул за спазване на регламента от парична глоба или условна присъда за нарушителите. Самите нарушители са често само посредници, а не партийни функционери. 2. Приемане на задължително гласуване Много партии предлагат задължително гласуване, защото смятат, че имат повече симпатизанти сред негласуващите, отколкото сред гласуващите граждани. Но задължително гласуване няма да повиши резултата им, защото между глас в социологическо проучване и глас на избори има много голяма разлика. Задължителното гласуване ще накара много българи да отидат до урните, без да го желаят. Това ще ги подтикне или да пуснат празни бюлетини, или да си продадат гласа. Представете си какво ще се случи, ако още 3 млн. апатични българи бъдат насилвани пред урните. Единственият ефект ще бъде падане на цената на гласовете. Друг аргумент „против” е случаят с Гърция. Там гласуването е задължително, но само 63% са дали гласа си на последните европейски избори, защото използват деня за пътуване и почивка извън града, в който живеят. На местните избори през 2007 г. в някои общини в България избирателната активност премина 75%, което е повече и от средното за Кипър, където вотът също е задължителен. 3. В парламентарни избори да не участват партии, които нямат структури в 2/3 от българските общини Ако пропуснем факта, че е крайно недемократично априори да се изхвърлят от политиката малките партийни формирования, то можем да отбележим, че е невъзможно да се докаже коя партия има и коя няма структури в даден град. БСП има много големи структури в повечето населени места. Те имат йерархия и много членове. НДСВ обаче има един координатор, които отговаря за партийната организация в дадена община. Някои партии имат по един координатор за две-три по-малки общини. 4. От регистъра да се заличават партии, които на два последователни вота получават под 1% от гласовете на избирателите. Ако искат да продължат политическата си дейност, трябва да се пререгистрират Има смисъл всички партии да се пререгистрират поне веднъж на всеки политически цикъл от чисто „санитарни“ съображения. От друга страна, 1 процент от националния вот е близо 65 000 души. Това е много сериозен брой граждани, които остават без политическо представителство.По-малък е броят жители с право на глас в град Плевен, около 51 хил. Души. В прагматичен план проблемите на гражданите на Каспичан драстично се различават от проблемите на софиянци. Нека не им отнемаме правото да се сдружават и да търсят локални решения на локалните си проблеми. Подобно ограничение директно удря по възможността за самоуправление, защото големите партии са като големи корпорации. В крайна сметка решенията се вземат от централата в София. Подобна политика би довела до политически монопол на големите партии в национален план и до преминаване на малките формирования в „нелегалност”. Това би ги радикализирало до много висока степен на обществена опасност. 5. Прекратяване на финансирането на партиите от юридически лица Няма нужда да се забраняват даренията от частни компании и да се правят партиите още по-зависими от държавни субсидии и мръсни пари. Ясно е, че партиите не се издържат от членския внос на бабите. Няма пряка необходимост от прекратяване на единствения друг честен и частен вариант за финансиране. По-скоро има остра нужда от Закон за лобизма, който да извади на светло спонсорите и всеки гражданин сам да решава дали да гласува за дадена партия, ако тя се финансира респективно от месари, рибари, оръжейни предприятия и други. 6. Въвеждане на публичен регистър на рекламните, социологическите, лобистките и PR агенциите, които работят за отделни партии Закон за лобизма би регламентирал дейността на компаниите в този сектор, както е в САЩ. Кое налага обаче регулация на PR-a и рекламата не е ясно. Доколкото ми е известно, само в Русия има лицензи за PR-и. В интерес на истината Жак Сегела би се усмихнал на такава идея. 7. При участие в избори заедно с регистрацията в ЦИК всяка партия регистрира и една публична разплащателна сметка, където постъпват всички дарения и от която се разплащат всички предизборни мероприятия Тази практика би нарушила търговската тайна и свободната конкуренция. Ако една партия е по-съобразителна от друга и е спестила средства, като е закупила евтина хартия за плакати или евтин печат, всички ще научат за това. Друг въпрос е, че контрагентите на партиите може да искат за запазят анонимност, защото се страхуват от репресия върху бизнеса си. В малките общини това е често срещана практика. 8. Въвеждане на мажоритарен елемент. Част от депутатите да се избират на мажоритарен принцип в едномандатни райони При пропорционалната избирателна система всяка партия взема пропорционален на спечелените гласове брой мандати. Това е прост механизъм, който не е лишен от логика. Освен това ако един гражданин гласува за листа Х в град Перник, дори листата да не вкара депутат, този глас не се губи, а се пренася в друг район. Избирателят все пак чувства, че гласът му има тежест. При мажоритарните избори гласовете за всички кандидати, освен победителя в даден едномандатен район, отиват в кофата. Заради силната фрагментация на българското политическо пространство около 70% от гласовете на практика няма да окажат никакво влияние върху крайния резултат. При мажоритарната система има много изкривявания. Няма гаранция, че първият по гласове политически субект в национален план ще вземе повече места в парламента от втория. Няма гаранция, че малките политически субекти изобщо ще се преборят за мандат, което ще лиши техните избиратели от политическо представителство и стимул за гласуване. Може пък да се стигне до обратната крайност. Някой случаен тотомилионер или тв звезда да бъде избран. Но чии интереси ще защитава той в парламента и на кого ще се отчита за дейността си не е ясно. 9. Въвеждане на преференциални листи Ако партиите наистина искат да върнат доверието на гражданите в политическата система, то въвеждането на динамични листи е добър вариант. Така се премахва партийният монопол върху подредбата на листите и може по-стойностни личности да излязат напред. Нека не забравяме, че пак партиите определят състава на листата и това може да доведе до предварително изваждане на малкото позитивни персони от състезанието. Може и да увеличи изборната корупция, защото кандидатите от по-задни места в листата ще търсят начин да купят гласове, ако знаят, че това ще ги премести нагоре в класирането. 10. Завишени критерии за регистрация на политическа партия В момента единствената сериозна бариера за регистрация на партия е тя да има 5000 членове. Това е достатъчно висок праг за участие в местни избори. В община с 30 000 жители, от които право на глас имат 20 000, а гласуват 10-12 000 души, 5000 гласа решават изборите. Възможно е да се търси друга форма на пресяване на партиите за парламентарни избори. Най-демократичният критерий все пак си остават самите граждани и техният глас.