Иглика Горанова Радикалната реформа на политическата система е под въпрос. Простата сметка показва, че няма сигурно мнозинство в парламента, което да подкрепи смесена избирателна система, за която настоява президентът Георги Първанов. Разположението на силите е следното: БСП са „за“, ДПС и НДСВ – „против“. Представители на десни партии пък искат среща с държавния глава, за да го убедят, че трябва да направи референдум по този въпрос. А извънпарламентарната ГЕРБ е категорично против. И така, както идеите за мажоритарен вот бълбукат уж невинно в партийните лаборатории, те вече взеха първа жертва. Днес членове на Изпълнителното бюро възнамеряват да порицаят своя колега и евродепутат Кристиан Вигенин. Причината е, че тия дни той рече, че идеите за мажоритарен вот не са лек, а отрова. Даже се обоснова: ако въведем тази система, ще насърчим още повече купуването на гласове. Вигенин, който индиректно се опълчи на президента, може и да се окаже прав. Доклад на Европейската комисия показва точно такава тенденция - пропорционалният вот гарантира по-сигурна защита срещу купуването на гласове. Но, както знаем, Брюксел е на 1705 км по права линия. А в духовно отношение е пет пъти по толкова. Т.е. техният опит не ни вълнува. И преди да скъсим дистанцията, трябва да извървим пътя, по който те са минали. Центърът иска да съхрани статуквото В момента въпросът с промяната на избирателната система у нас е на дневен ред. Искат го от ляво. В дясно е мъгла – хем го искат, хем не съвсем. Центърът в лицето на НДСВ и ДПС се дърпа и желае да съхрани статуквото. Мотивът им е, че тези промени не са належащи, защото ще доведат до пазаруване на депутати. Независимо от позицията на либералите дебатът обаче върви в обществото. Наложи го президентът Георги Първанов, който поиска на 27 януари бързи промени в изборното законодателство и после на два пъти много сериозно повтори, че точно сега е времето да се гласуват промените, за да станат факт до следващите избори. Мотивът на президента е железен - така ще се върнело доверието в партиите, което социолозите отчитат като драматично ниско. „Основната драма в БСП е не дали да променяме системата, а кой вариант да изберем за мажоритарния вот. Нареждането е да се придържаме към идеите на президента Георги Първанов. Още повече че и Сергей Станишев подкрепя тези идеи“, заявиха пред „Класа“ членове на ИБ, които участват в писането на вариантите за изборни промени. До момента те са пет. И се очаква Станишев да обяви днес на какво са се спрели. При всички случаи те ще съдържат предложения за промени в Закона за политическите партии и в изборното законодателство. Джентълменската уговорка е никой да не говори за тях подробно, преди Станишев да ги е обявил. Е, днес е денят Х. Идеи от фризера Според социолога Илия Божинов, който е автор на идеята за мажоритарен вот, този дебат не е нов, бил е на дневен ред още преди 7 години. Негови колеги напомниха, че екип на „Позитано“ 20 тогава извади карта с районирането на страната и изчисли, че за да се запази то, в парламента трябва да влязат минимум 31 депутати, но по-добре е те да бъдат 80. Оптималният им брой обаче трябвало да е 120. Ето защо шефът на правната комисия Янаки Стоилов обяви в неделя, че това е бройката, която се обсъжда и сега. Според леви депутати в работната група, която пише промените в изборното законодателство, влизат Евгени Узунов, Румен Петков, Катя Николова и др. Между тях няма търкания, имало е такива на по-ниско ниво единствено по въпроса дали да не се помисли за варианта да се запазят пропорционалните листи с преференциалното гласуване. В крайна сметка се преценило, че тя е най-доброто, което може да се постигне тук. Поне до вчера. Намеренията на червените са до края на юли да са готови с пакета промени и той да бъде гласуван от Народното събрание през ноември. Основният въпрос е откъде да наберат мнозинство. Отпорът Коалиционните партньори на червените се обявиха против идеите на президента за въвеждане на мажоритарен вот. Жълтите категорично заявиха, че те ще върнат двупартийния модел. Първо им го каза зам.-шефът на НДСВ Милен Велчев, а после и шефът на парламентарната група Пламен Моллов. Позицията им е подобна на тази на Кристиан Вигенин. А именно при този тип гласуване ще пазаруват не само гласове, а и депутати. Вероятно и те са чели доклада на ЕК. ДПС също не са във възторг от тези идеи. „Мажоритарният елемент е един от въпросите, по които ние оставаме на особено мнение, тъй като считаме, че трябва да се утвърждава принципът на политическата отговорност на всеки един, който се явява и иска доверието на избирателите“, коментира тези дни Четин Казак от ДПС. Засега мнението на хората на Доган изглежда окончателно. Консенсус се постига само по криминализирането на купуване на гласове. Такъв има в целия спектър. Обсъждат се фантастични глоби (от 50 до 200 хил. лв.) и дори ефективен затвор(от 2 до 8 години). До есента, разбира се, има много време. Включително и за пазарлък. Ако левите не са достатъчно убедителни, нищо чудно идеите им за смесена избирателна система да отидат във фризера. Откъдето бяха и извадени. Илия Божинов: Предпочитам немската система Президентът предлага немската избирателна система, която е смесена – пропорционална и мажоритарна. Обсъжда се и друг вариант - преференциалната система, която беше изпробвана на евроизборите. И двете системи имат плюсове и минуси, но аз лично съм за немската, защото в нея има истински мажоритарен елемент. В евроизборите, които бяха миналата година, мажоритарният елемент не задейства. Там границата от гласове беше толкова висока, че никой не беше избран мажоритарно. Така че примерът, който имаме от евроизборите, е отрицателен. Аз лично предложих един процент от гласувалите за партията да са гласовете, които да могат да вкарват мандат. По данни на ЦИК мандатът с най-малка цена от предишните парламентарни избори е 7 хил. гласа. Тоест този евтин мандат става граница и който има повече от него, се премества автоматично начело на листата. За въвеждане на немската система трябва да се преценят много неща. На първо място, колко са мажоритарните и колко са пропорционалните кандидати. В колко тура ще се гласува за тях. Трето - колко ще са пропорционалните листи. Дали ще имаме една национална или няколко регионални. Как ще се смята пропорцията в национален мащаб? Хубаво е мажоритарните кандидати да не са повече от 120 и да не са по-малко от 80. Такива са оптималните граници според мен. Румяна Бъчварова, социолог: Трябва сериозен дебат Според мен с темата за промените в избирателната система има изключително много политически спекулации. От началото на демокрацията е регистриран висок интерес към мажоритарното избиране, защото то е недостатъчно добре познато на българите и се смята за алтернатива на сегашната система. Всъщност всички тези, които се обявяват за мажоритарно гласуване, не познават в детайли неговите особености. Мисля, че какъвто и референдум да има за плюсовете и минусите на избирателните системи, не може да има реален вот и реално отношение и това може да се види и в резултати от наши проучвания. Причината е, че вотът за една личност не е толкова прост. Той е свързан с редица обяснения. Дали тази личност се явява като кандидат на определена партия, дали е разкрила политическите си пристрастия, каква програма има, кой финансира кампанията на мажоритарните кандидати. В момента ние говорим, че трябва да се промени начинът на финансиране на политическите партии и ако въведем мажоритарната система, никой няма да има идея как ще се финансират тези кампании. Дали пак няма да идват средства от скрити интереси? Мисля, че без сериозен дебат не може да се търси такава промяна в изборното законодателство. След 20 години от развитието си българската демократична система има нужда от корекции, но те могат да станат само със знанието, волята и да следват обществения интерес на всички политически партии. Ние се нуждаем от политическа реформа, от сериозна реформа на избирателните закони, но само при общо съгласие на парламентарните и извънпарламентарните партии. Защото иначе ще стигнем до един закон, който е в интерес на партиите в момента и ще закрепим тяхното статукво.