Мирослав Севлиевски Има сериозен слух, че български експерти са написали задълбочен анализ на българската енергетика, който претендира да е новата енергийна стратегия на България до 2020 година. Твърди се, че този документ е оценка на състоянието на енергийния сектор, анализ на отношението енергетика-околна среда, разглежда либерализацията на енергийния пазар и акцентира върху енергийната ефективност и използването на възобновяемите енергоизточници. Възможно е този документ да стигне до президента още преди заседанието на КСНС. По-важното ще бъде обаче, ако той днес стигне до всички политически лидери, включително и опозиционните. Ясно е, че имаме нови енергийни реалности по отношение цените на доставките. Въпросът е не само в България, а и в Европа дали потребителите искат, но най-вече дали могат да ги приемат и плащат. А иначе най-лесно е твърдението, че Първанов свиква КСНС по сигнал на Буш, който той е дал на Станишев. Резултатът от съвета днес ще бъде добър, ако днешните български политици чуят сигнала на Буш, че по отношение на енергетиката разделението управляващи-опозиция е ненужно, а трябва да се търси консенсус. Защото за всички е ясно, че решенията, които се вземат днес от нас, утре ще плащат нашите деца. Ако в миналото децата са оценявали дедите си по превзетите нови територии и откритите нови земи, то днес е по изградената инфраструктура. Ще бъде още по-добре, ако с този съвет приключи драмата на България – да е изумително бавна във вземането на решенията, в приемането на адекватни нормативни документи и реализацията на енергийните проекти. От години енергетиката е тема табу и плашило. Но щом и президентът се оплака, че не е в течение на подробностите за договорите, които страната подписа по големите енергийни проекти, значи много сме я закъсали. Щом на държавния глава и върховен главнокомандващ, че и бивш лидер на управляващата партия и архитект на правителството, му се налага да свиква Консултативния съвет по национална сигурност, за да научи какви ще са последиците за сигурността на страната от участието й в големи енергийни проекти, какво ли знае българинът, който вижда само бележката с цената на тока. Още в интервюто си миналата седмица Първанов спомена, че ще свика съвета, за да „провокира отново затихналия енергиен дебат”. Било, казва президентът, време за равносметка - да се види дали са били основателни подозренията за проектите "Южен поток", АЕЦ "Белене", "Бургас - Александруполис". Първанов каза, че това са европейски проекти и отговарят на националните интереси. Защо пропуска „Набуко“, не е ясно. Макар точно този проект да се разглежда от Европа като алтернатива на европейската зависимост от руски газ. Но това са си техни – на БСП, работи. Нали в тази партия напоследък си мерят руското и американското влияние. Аз искам само да кажа, че президентът се пише напоследък основен опозиционер на собственото си правителство. Държи се като говорител на опозицията и вади като свои идеите, отстоявани от „Новото време“ преди 5-6 години. Отдавна твърдя, че БСП може да управлява само с тайни и страх. Казвал съм го за МВР, настоявал съм, че то важи с пълна сила и за енергетиката. Още в началото на това правителство призовах министъра (предишния) да опубличи всички големи енергийни проекти – да е ясно какво смята да прави министерството му, какви перспективи си представя за енергийния сектор, какви планове има, колко струват те на държавата и какво ще й донесат като енергийна (не)зависимост. Настоящият министър, и това съм го казвал, превърна министерството на енергетиката в министерство на тайните. Ефектът от разговора по енергийни теми между Джордж Буш и Сергей Станишев е в това, че управляващите намериха достатъчно сериозна причина да свикат Консултативния съвет по национална сигурност. Този съвет трябва да направи анализ на отношението енергетика-хора, а оттам да се изясни отношението хора-политици. Трябва да разконспирира и отношенията по линията САЩ-Европа-Русия и да разруши всичките табута и митове по тази ос. Трябва да отговори на въпроса чака ли ни енергийна криза и ценови шок, който да доведе до политическа криза. Трябва КСНС не само да информира президента, но и да осигури на обществеността достоверна и подробна информация за енергийните проекти и ефекта от тях за бъдещето на България. Трябва да покажат в този съвет, че са разбрали най-важното – че в енергетиката не може да има тайни, както не може да има управляващи и опозиция. Надявам се КСНС да направи най-малкото, което е по силите на този съвет – да задължи поне веднъж месечно министерството на енергетиката да оповестява обзорна информация за проектите, в които участва България, но след като първо представи публичен анализ на направеното досега. (Б. р. - авторът е бивш министър на икономиката и енергетиката)