Иглика Горанова Тестът по български език и литература за изпита на кандидат-гимназистите бе объркан. Вярно техническа грешка – 26-и въпрос, който е за умението да се различават обособени части, беше дублиран. И беше задраскан от квесторите. С обещанието от МОН, че няма да го взимат предвид при оценяването. Кой знае? Аз лично се съмнявам. Много хора също не вярват и повярвайте, имат сериозно основание. Като се замисли човек, ако беше всичко наред с този изпит, щеше да е истинско чудо. И доказателство, че МОН не лъже, когато твърди, че е решило веднъж завинаги проблема с частните уроци. Очевидно е, че природата е чувствителна към истината и има предел на търпимост. Защото тази година родителите още по-здраво от миналата плащаха на „сивия сектор“ по програма „развитие на човешки ресурси“. Петилетката за три дни Учебната година на кандидат-гимназистите тръгна наопаки. Първо учителите стачкуваха два месеца, а после наваксваха материала на принципа „Петилетката за три дни“. Доволни от темпа, с който преподават уроци – по четири на час, училищата не се лишиха от ваканции и екскурзии. Даже напротив, директорите твърдяха упорито, че всичко с материала си е наред. Кълняха се в интервюта и по родителски срещи, че преподавателите са успели да се справят с материята и великолепно са подготвили учениците за предстоящите тестове. Как успяха ли? Питайте родителите. Повечето бащи и майки на седмокласници обаче се оказаха крайно подозрителни. Така и не повярваха, че децата им нямат нужда от допълнителна помощ в борбата със синекдохата и сингуларизацията и се втурнаха да наемат преподаватели да им обяснят това, което пропуснаха да им преподават в двата месеца, в които стачкуваха. Частните уроци И тази година плащането за частни уроци беше здраво. Изправени пред теста децата им да имат образование или да нямат, родителите предпочетоха вариант А. Ценоразписът е следният: по 20 лв. на час за български език и 30 лв. - по математика. Поне по един път седмично, а преди контролни и класни по два и три пъти. Средната сума излиза към 2000-2500 лв. за подготовка. Така се постигат знания за сложните литературни термини, които интересуват единствено студентите по българска филология. Аз лично се съмнявам, че тези знания ще са особено полезни на учениците, които не желаят да направят изследването на езика своя съдба. Вместо да залягат на сингуларизацията, (която обяснява, че когато поетът Христо Ботев казва в стихотворението „Майце си“ „турчин как бесней над бащино ми огнище“, има предвид под „турчин“ всички насилници, бел. ред.), децата би трябвало да се научат да пишат грамотно. И да могат да разсъждават. Резултатите от предишните тестове, а и после на кандидатстудентските изпити показват точно обратното – учениците не са особено грамотни. И вместо да разсъждават самостоятелно, предпочитат да зубрят, защото е по-сигурно. От такова образование няма полза. Може да ви го каже всеки редактор. По стените на някои големи столични издания виси следният голям надпис, закачен на няколко места: „Млади колеги, пълен член се пише, когато можеш да заместиш думата с той!“ Извинението То може да стане по елегантен начин. Така, както го направиха преподавателите от френската гимназия „ Алфонс дьо Ламартин“ през 2007 г. Недоволни от смешните си заплати, те написаха шестици на всички ученици – от осми до единайсти клас. Прекалено оптимистично е да се иска от просветния министър Даниел Вълчев да бръкне в кесията с оценки по този начин. Нищо че преди това образователната система е изтръскала родителските кесии. Но той може да направи нещо друго. Да сложи слаба оценка на подготовката през тази година. И преди да отвори уста, за да говори колко е хубава реформата и как с негови усилия е преодолян проблемът с частните уроци, да попита учениците така ли е. И техните родители – също. Другото е лицемерие.