Проф. Георги Петров В статията си “Данъчният дъмпинг” във в. “Класа” от 9 юни т.г. проф. Кръстьо Петков подкрепя мнението на западни експерти и на ПЕС (Партия на европейските социалисти), че въвеждането на нисък плосък данък в няколко източноевропейски държави е форма на данъчен дъмпинг. Той се опасява от икономически сътресения и неприятни политически последици за страните, които го прилагат. Основателни ли са тези опасения? Икономическите сътресения Те са възможни във всяка държава, регион или в световен мащаб. Цикличността на пазарно-капиталистическото стопанство е неотстранима. Чрез нея (и чрез кризите) се възстановява нарушеното равновесие на стохастичната по същността си икономическа система. Ниските пропорционални (плоски) данъци върху печалбите и личните доходи не усилват цикличните кризи. Няма как те да предизвикат и локални икономически сътресения. Едва ли някой може да отрече факта, че те стимулират инвестициите, технологичното обновяване, повишаването на квалификацията, заетостта и икономическия растеж. И са една от предпоставките за ограничаване на корупцията и организираната престъпност. Десетпроцентният плосък данък според професор Петков е източник на нестабилност, защото привлича спекулативни чужди капитали, които “изнасят печалбата в стабилни икономически райони”. А “растящите социални разходи остават национална грижа”. Тези твърдения не отразяват реалното положение на нещата. Не само “спекулативният бизнес”, но и най-стабилни чужди компании инвестират в страни с по-малки данъци и по-ниска цена на труда. Така те постигат по-голяма възвращаемост и доходи за своите акционери. За да запазят конкурентоспособността си и да се развиват, те трябва постоянно да влагат част от високата нетна печалба в технологично обновяване и разширение на дейността. И в повишаването на квалификацията и мотивацията на персонала. Особено след спадане на безработицата и нормализиране на трудовия пазар. Така икономически изостаналите страни догонват напредналите. Тези процеси протичат пред нашите очи. Чуждите компании плащат данъци и осигуровки наравно с българските и участват в покриване на социалните разходи. При 10 процента данъци върху печалбата и върху личните доходи те нямат интерес да правят разходи за укриване на доходи и данъчни измами. Масата на постъпленията в бюджета нараства. Събираемостта и на социалните осигуровки ще се увеличи, ако фирмите и работниците ги внасят по лични капиталови сметки (пенсионни и медицински) и размерите им се редуцират. Неплащането им ще стане неприемливо и невъзможно за стопанските субекти. Ако при застаряване на населението социалното осигуряване не се реформира своевременно на пазарни основания, сътресенията и кризите ще станат неотвратими. Ниският плосък данък не е дъмпинг Дъмпинг няма, когато една фирма трайно намали цените на своите стоки, след като е осъществила технологично обновление и е снижила разходите. Въвеждането на десетпроцентен данък върху печалбите и личните доходи в България по никакъв начин не може да се разглежда като дъмпинг и нелоялна конкуренция. Защото не води до намаляване на бюджетните приходи и до бюджетен дефицит. А делът на бюджета в БВП си остава същият (44%). Сивият сектор и свързаната с него корупция и организирана престъпност се ограничават. (Но продължават да се подхранват от изключително високите акцизи в ЕС и от 20-процентния данък върху добавената стойност.) При това положение Европейската комисия няма никакви основания да налага икономически и политически санкции на държавите заради ниските плоски данъци. Най-малко това може да бъде причина да се блокират субсидиите от европейските фондове. Опасенията на проф. Петков в случая са лишени от основания. Запазването на плоските данъци е вредно за фиска и за данъкоплатците Запазването на прогресивните данъци върху печалбата и личните доходи е икономически необосновано и вредно както за фиска, така и за работниците. Във финансовата теория отдавна е доказано, че прилагането на диференцирано облагане (каквото представлява и данъчната прогресия) води към формиране на неефективна, неоптимална структура на производството и потреблението. Забавя се техническият прогрес, растежът на производството и повишаването на благосъстоянието. Данъчната прогресия наказва и обезсърчава хората, които повишават своята квалификация и производителност, а също високотехнологичните отрасли и фирми. Тя е несправедлива и антисоциална. Изострящата се криза в социалната сфера и засилващата се конкуренция на глобализиращите се пазари са истинското предизвикателство и заплаха за ЕС. Все повече държави членки (и общността като цяло) ще бъдат принудени да търсят решение на своите проблеми по пътя на реформиране на социално осигурителните системи, снижаване на данъчните ставки и процента на бюджетно преразпределение на БВП. България вече е тръгнала по този път и ще бъде престъпление, ако спре и изостане.