Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, спрециално за „Класа“ Ако сега се проведат парламентарни избори, за партията на Бойко Борисов биха гласували 26,8% от пълнолетните българи. За БСП твърдят, че ще пуснат своя глас между 18 – 19%, трета остава ДПС с около 8% и четвърта е "Атака" със 7%. Това сочат данните от редовното социологическо проучване на "ББСС Галъп интернешънъл" за юни, проведено по поръчка на в. "Класа". Динамиката в сравнение с електоралната картина от май не е особено значима, заслужава единствено да се отбележи покачването в рамките на 2% за ГЕРБ. При тази партия за пръв път от 2-3 месеца има известен ръст и в доверието като цяло, както и покачване на личния рейтинг на Бойко Борисов. Впрочем известна стабилизация се наблюдава в процентите и на останалите партии както от управлението, така и в опозиция. През наситения със скандали май публиката глоби всички вкупом с по 1-3 точки, сега има известно връщане на равнищата отпреди този месец. Не че стана по-ясно дали и с колко ЕС ще санкционира страната ни по въпроса за европейските фондове. Това тепърва ни предстои да узнаем. Но усещането е, че в отношенията на ЕС и България предстои бърз срив – в спорта и медицината това се описва най-точно с термина "внезапна смърт" - изглежда попритъпено. Това личи и по рейтингите на политиците – повечето в първата десетка печелят по-малко доверие след труса през май. Включително водещите две фигури – Първанов и Борисов. Важно е да се направи уговорката, че при президента това не е ефект от последните му инициативи за реформа в избирателната система, доколкото изследването е проведено на терен преди публичните му изяви от последната седмица. Не просто възстановяване, а реален ръст в рейтинга през юни има главно при политическите фигури, които са, условно казано, непосредствените ни лица пред Европа: Меглена Кунева /+ 9%/ доверие, Ивайло Калфин /+5%/, Гергана Грънчарова /+5%/ и Меглена Плугчиева /+ 9%/. Както се казва, трите дами и външният ни министър са най-силно натоварени с повишени надежди и очаквания в аванс –най-малкото за подобряване на "комуникацията" с европейските институции. Новите министри в кабинета "Станишев" продължават да бъдат по-скоро неизвестни на широката публика, при тях преобладават отговори « не знам» /все още/. Известно изключение прави вътрешният министър Михаил Миков, на когото 14% от нацията вярва в момента, но дори при него ръстът в процентите отразява повече факта, че е станал известен на повече хора, отколкото формирано мнение справя ли се или напротив. Доверието в полицията не се е повишило за краткото време, откакто той е начело, но поне не се срива по-нататък след спада от около 10 пункта в края на април. Доверието в правителството остава да гравитира в порядък около 15% - с около 2-3 пункта по-ниско, отколкото в началото на годината. Личният рейтинг на премиера Станишев е значително по-висок – около 26% - и бележи тенденция към лек ръст в сравнение обаче с най-ниските точки, регистрирани през април и май /22-24%/. Доверието в БСП също се стабилизира около 21-22% - независимо че при ГЕРБ има ръст. Впрочем един поглед върху оценките за дейността на правителството - как то се справя с различни области като образование, здравеопазване, данъци, престъпност, селско стопанство и пр. - дава доста точна ориентация накъде основно са насочени претенциите на управляваните. Преди всичко разликата между позитивните и негативните оценки е в полза на негативните. Това е обаче, така да се каже, традиция в оценяването на всички правителства досега – с изключение на двата или трите месеца свръхочаквания за рязко подобрение на статуквото, които обикновено сполитат общественото мнение в началото на всеки мандат. Правят впечатление обаче няколко неща. Първо, по въпроса за безработицата има все пак признание, че нещо се е подобрило, макар че вероятно заслугите за това са основно на частния сектор. Второ, спадат съществено негативните оценки за начина, по който правителството се справя с образованието, и то конкретно през последния месец. Тук вече заслугата е на провежданата политика в сектора - повишеният личен рейтинг на образователния министър Даниел Вълчев ясно свидетелства в тази посока. Контрастът със здравеопазването, което остава в дъното на класацията е значителен. Трето, има регистрирани някакви очаквания в аванс за подобряване на положението с битовата престъпност. По въпроса за борбата с корупцията засега светлина в дъното на тунела не се вижда от общественото мнение. Най-важният резултат от изследването обаче е друг. Той се състои в регистрираното през месеца успокоение на тема банки и финансова система. Въпреки масовото недоволство по въпроса за цените и инфлацията все пак доверието в банките се стабилизира и дори бележи ръст. В този смисъл общественото мнение наистина излиза от майските си предчувствия за криза и се връща към относително нормалното си състояние на скептични, но сравнително пасивни оценки на политиците и управлението. Изследването е проведено през първата седмица на юни, национално представително е и обхваща 1037 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.