Патрик Кокбърн „Индипендънт“ Почти четири десетилетия след като Саддам Хюсеин прогони от Ирак четирите най-големи западни петролни компании, те преговарят за своето завръщане. Към края на месеца „Роял Дъч Шел“, „Бритиш Петролеум“, „Ексон Мобил“ и „Тотал“ ще подпишат договори с правителството в Багдад. Това е първото споразумение на Ирак с големи западни петролни компании след ръководената от САЩ инвазия през 2003 г. Четирите гиганта са и основатели на „Иракската петролна компания“, създадена през 20-те години на миналия век, която е екплоатирала иракския нефт до национализацията през 1972 г. Министерството на петрола в Багдад съобщи, че споразуменията, които ще подпише, уреждат ремонта и техническата поддръжка на някои от най-големите нефтени находища в страната. Завръщането на гигантите от енергийното лоби ще засили онези подозрителни гласове в Близкия изток, които твърдяха, че свалянето от власт на иракския диктатор е само повод, зад който се крие стремежът на Запада да сложи ръка на иракския петрол. Много иракчани ще бъдат бесни заради сделката, която според тях може да им отнеме контрола върху големите петролни залежи. 500 000 барела повече на ден Ирак разполага с втория по големина петролен резерв в Близкия изток след този на Саудитска Арабия. Експлоатацията на петрола обаче дълго време беше възпрепятствана от санкциите, които САЩ наложиха над Ирак след нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. Големите петролни компании очакваха с нетърпение завръщането си в Ирак, но се притесняваха както за сигурността си, така и за дългосрочната стабилизация на страната. Настоящите двегодишни директни споразумения включват услуги, които се очаква да увеличат добива с нови 500 000 барела суров петрол на ден. Сегашният добив е 2,5 млн. барела дневно. По силата на договорите, всеки от които е на стойност $500 млн., на компаниите ще им бъде заплатено кеш или в суров петрол. С тези сделки Ирак получава незабавен достъп до чужди експертни услуги, преди иракският парламент да приеме спорния нов закон за въглеводородите. Тези договори поставят четирите компании в доста добра позиция при търговете за дългосрочно развитие на находищата. Нефтените полета, които сделките включват, са сред най-големите в Ирак – от Киркук на север до Румаила на границата с Кувейт. В северен Ирак също има петрол, но повечето залежи са близо до Басра, далеч на юг. Тайната цел на инвазията След американската инвазия иракчаните са много предпазливи, когато се налага да допускат чужденци до петрола си. Много от тях са убедени, че тайната цел на американската инвазия беше контролът върху иракския петрол. Иракският министър на петрола Хюсеин Шахристани обаче уверява, че Ирак ще запази петролните ресурси в своя власт. „Ако Ирак се нуждае от помощта на международните петролни компании, те ще бъдат поканени да си сътрудничат с Иракската национална петролна компания (Inoc) по условия, които са приемливи за Ирак. Повечето от приходите също ще останат в Ирак.“ Националната петролна компания няма необходимите технически ресурси заради продължителните санкции. В момента Ирак изнася 2,1 млн. барела на ден, а очакваните приходи за 2008 са $70 млрд. Правителствената администрация обаче е твърде неефективна и корумпирана, за да възстанови системите за пренос на електричество и вода. Министър Шахристани остро разкритикува Регионалното правителство на Кюрдистан, че продава на търг петролни концесии в иракски Кюрдистан, без да се допита до иракското петролно министерство. В миналогодишно интервю за „Индипендънт“ министърът заявява, че Inoc никога не би правила бизнес с която и да било петролна компания, която е сключила сделка с кюрдското правителство. Освен това петролът не може да бъде експортиран без тръбопроводите: „Да не би да го изнасят с кофи?“ Някои от малките нефтени компании, които са подписали договори с Кюрдистан, се надяват на споразумение между кюрдите и централното правителство в далечното бъдеще, за да могат да продават на големите компании с добра печалба. Споразуменията за техническа поддръжка, както станаха известни договорите за услуги, може да отворят на петролните гиганти вратите към Ирак. Шахристани каза, че Ирак скоро ще предложи същите находища на търг за дългосрочно развитие. „Ще обявим първия кръг към края на юни или в началото на юли.“ Историята на Големите четири „Бритиш Петролеум“, „Ексон Мобил“ „Тотал“ и „Шел“ бяха съсобственици в британо-американо-френския консорциум, който управляваше иракските петролни залежи в продължение на повече от 40 години. Иракската петролна компания е създадена през 1912 г. Консорциумът е окончателно оформен през 1928 г. Всеки от четирите основни акционера получава 23,75% от целия добив на петрол. Останалите 5% са собственост на арменския бизнесмен Калуст Гулбенкян. През 1931 г. компанията подписва споразумение с Ирак, според което получава пълен контрол върху нефтените находища в Мосул в замяна на годишен процент от прихода. Саддам Хюсеин взема властта през 1958 г., а през 1972 г. обявява национализацията на иракското нефтено производство.