Проф. д.т.н. Владко ПАНАЙОТОВ, член на Европейския парламент от АЛДЕ, ДПС Европейският парламент гласува в Страсбург в сряда, на 18 юни, доклада на английската социалистка Илунед Морган "Вътрешният пазар на електроенергия". Той установява подходящия модел на пазара на електроенергия, който да гарантира сигурността на енергийните доставки. Докладът регламентира и търговията с парникови емисии и цели да подобри конкурентоспособността на европейската икономика. Той е особено важен, като се има предвид, че цената на петрола непрекъснато расте и към дата 19 юни т.г. Стигна $136,38 за барел суров петрол. Имаше над двеста допълнения към доклада. Смятам за постижение, че събрахме 467 гласа от всички политически групи и отхвърлихме една от тях, която щеше да ограничи използването точно на онези ресурси, от които България добива в момента 60% от електричеството си. Това бе поправката 159, която щеше да забрани строителството на мощности, ако бълват над 350 г въглероден диоксид при един произведен киловат час енергия. Отхвърляйки това предложение, дадохме глътка въздух на всички заинтересовани да вземат мерки и в кратки срокове да се постараят да изпълнят европейските изисквания. Убеден съм обаче, че големият дебат за енергетиката в България тепърва предстои. В момента основната суровина за енергетиката ни са лигнитните въглища, особено след спирането на 4-те блока на АЕЦ "Козлодуй". Добиват се над 28 милиона тона въглища годишно. Преди месец разговарях с федерацията на независимите синдикати на миньорите в България - КНСБ. Съдействах становището им за въгледобива в България и за енергийната ни независимост да стигне до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Браншовиците се опасяват, че новата енергийна политика на ЕС би се отразила пагубно върху българската икономика. Техните данни сочат, че ще се увеличи над два пъти консумацията на електроенергия до 2020 г. Ще имаме остра нужда от допълнително производство на електроенергия, а от възобновяемите източници бихме могли да разчитаме само на 14,2% през 2020 г. България има ограничени възможности за развитие на индустрията си, ако намали използването на въглища. В момента не може да разчита на други енергийни ресурси. Запасите ни имат капацитет от 36-38 млн. тона лигнитни, кафяви и черни въглища с период на експлоатация на мините над 100 години. Неизбежно са ни нужни сериозни инвестиции за въвеждането на европейските екологични стандарти. Замисляме ли се обаче как да проектираме газохранилища и да съхраняваме въглеродния диоксид? При закъснението в рехабилитацията на блоковете на някои от тецовете в България ще срещнем трудности при намаляването на парниковите газове и няма да можем да се намесим адекватно в европейската търговия с емисии. А именно към тази търговия с емисии нямаме право да бъдем безучастни, а трябва да търсим решения да внедряваме повече екологични технологии. Доводите на нашите синдикати са основателни, но се опасявам, че спешната ни задача е да намерим как да възприемем европейските стандарти. Затова още веднъж твърдя, че приближава големият дебат за енергетиката ни. Разбира се, в бъдеще ние ще сме в тясно сътрудничество с миньорите и с всички заинтересовани институции в България, за да помагаме както за плавното решаване на сериозните проблеми, така и да се избегне повишаването на цените на електроенергията. Като човек, принадлежащ към гилдията, работил над 30 години в минната област, като професор и заместник-ректор на Минно-геоложкия университе "Св. Иван Рилски", смятам за мой върховен приоритет да защитавам нашата наука и индустрия, за да заеме тя достойно място в енергийния и суровинен пазар на Европа.