Емилия Милчева В 200-метровата акватория на Черно море ще може да се строят кули, изкуствени острови, фонтани – каквото си пожелае концесионерът през 20-те години на концесията. За това гласува мнозинството, приемайки вчера на първо четене законопроект за целта. Така строителният размах, почти пакетирал в бетон и цимент 354-километровата ни крайбрежна ивица, ще се премести в акваторията. Защото плажовете ни вече отесняха. От опозицията говорят за дубайски кули. Чиито и да са кулите, ако ще като на Световния търговски център, е все едно. Така през затвореното ни (и единствено за България) море ще има тръбопроводи – поне два (газопроводът “Южен поток” и нефтопроводът Бургас-Александруполис) плюс няколко други постройки. Там, където се появи строителен размах обаче, изчезват освен дървета и поляни и животински видове. И бездруго черноморската скумрия е застрашена, а след подобно концесиониране съвсем и ще изчезне. Какво ще стане с попчетата, калкана и рапаните? Ами вероятно същото... Какво пък – Световната търговска организация и свободната търговия решават бързо проблема с липсата на стоки и услуги. Щом внасяме египетски картофи, може и аржентински риби. И без друго рибарските пристанища са по-малко от яхтените. След като разрешаваме шелфът ни да се дупчи за нефт (а в САЩ сега обсъждат да вдигнат 16-годишната забрана), какво остава за строителство. Накрая в Черно море ще остане само сероводородът на дъното и (дубайските) кули. А навремето България граничеше на изток само с Красимир Премянов...