Нора Стоичкова Да кажем, че уважението към институциите не е типично национална черта. И сигурно има защо. ПР специалистите обаче не са широките народни маси, че да извини човек хъшлашкия тон, с който нападнаха президента на републиката. Който е и главнокомандващ на Българската армия. Обидени и огорчени, всякакви пиари надигнаха вой до небето - видите ли от най-високото място в държавата ги обвинили в пране на мръсни пари. Не се обиди и единствено ПР агенцията, която президентът май имаше предвид. И за която всички в пиар бранша жужат, че кой знае как се е уредила да претака парите на не едно министерство. Вече години наред. Като цяло пиар индустрията има своите грозни аспекти и боледува от същите детски болести, както останалият български бизнес. Второ, скрит лобизъм си позволяват само онези агенции, които са отскоро в бранша и за малко. Само за борбите, както казват, които вече се измерват в милиони. Този бърз и небивал просперитет всъщност не би бил възможен, ако пиар бизнесът нямаше мощни бащици. Първият буен паричен приток дойде с чуждестранните инвеститори, които от 2001 г. нахлуват заедно с ПР агенциите си. Регистрираха по един франчайз на наша територия поканиха вътре никому неизвестни студентки от ПР факултета в СУ и завъртяха перките. От друга страна, не бива да се подценяват и офшорните пълноводни потоци, които никой пиар не дръзва да попита най-напред откъде извират, а после да сяда на една маса с тях. Трето, сивият сектор у нас, който е над 40% вече десетилетия наред, също има вътрешен драйв да умива лице. И ето ти едно небивало роене на пиар агенции, повечето от които всъщност действат като камуфлирани лобингови дружества. И за които пиар е равно на маркетинг и реклама. Извинението досега беше, че видите ли, няма закон за лобизма у нас. Та дай сега тука рушветите да ги претакаме през пиара. И това отърваше тъкмо на политиците. Те са за бой, че цели 18 години няма закони срещу конфликтите на интереси и за лобизма. Така че президентът би трябвало да се закахъри по- скоро кога най-сетне депутатите ще изпедепсат тия два закона. Пък да погледне по-внимателно в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за концесиите. Има какво да се види там. Битката с пиар войнството е като битката с вестниците. В един кратък миг и... рейтингът ти почва да буксува. Да се твърди, че ПР агенциите препират пари по избори и едва ли не това срива държавата, е глупост и голям пиар гаф. Истината обаче е, че пиар бизнесът трябва да се очисти от грозните си аспекти. И най-сетне да стане професионален. А не гилдията да е като Аврамов дом - всеки, на който му харесва или си плати, да го калесват за пиар. Държавниците по-скоро трябва да се съсредоточат върху клиентите на пиара – политици, бизнесмени и някои по-едри сенчести субекти. Те не искат светлина по въпроса. Защото ще лъснат в неудобни подробности начините, по които те самите са достигнали днешното си благоденствие. И ето ти тема, достойна за президент и главнокомандващ: да окаже политически натиск върху съответните държавни институции да се преборят с конфликта на интереси и нерегламентирания лобизъм. Без който, честно казано, нито една свястна обществена поръчка не може да бъде спечелена. ПР грешка беше изобщо появяването на държавния глава в сутрешен блок на частната национална телевизия Би Ти Ви. Не той, а камера и репортер трябваше да му отидат в президентството на крака, ако е избрал именно тази аудитория. Такива гафове ще стават често, докато браншът не узрее и самите ПР специалисти не започнат да генерират уважение към държавните институции. А не да бъркат пиара с маркетинга и лобизма, алчни само за мекото на баницата. Така че – по-кротко с пиара, колеги!