Bloomberg След шест десетилетия на непрестанно разрастване международната търговия започва да забавя ход. Десетки хиляди южнокорейци протестират срещу американския внос на говеждо месо, а нарастващите цени на суровините накараха страните да заделят по-голям дял от производството си на храни за вътрешното потребление. САЩ пък избират нов президент, който може би в по-малка степен ще подкрепя свободната търговия в сравнение с предшественика си. По всичко личи, че светът е изправен пред края на цикъл, който започна непосредствено след Втората световна война. Либерализирането на глобалната търговия изпадна в застой, заявява Фред Бъргстен, директор на Института за международна икономика „Петерсън“ във Вашингтон. „Ще са нужни години, за да възстановим основите на политиката за свободна търговия“, продължава той. Причината е повече политическа отколкото икономическа. „В тези времена е истинско предизвикателство да бъдеш застъпник на свободната търговия практически във всяка партия по света“, заяви търговският представител на САЩ Сюзън Шваб по време на изказване в Американската търговска камара. „Трудно е да се подкрепя отворената търговия, независимо дали сте в Индия, Европейския съюз или Китай.“ Безкомпромисният протекционизъм Съвременната епоха при търговията започва през 40-те години на миналия век, когато САЩ и Обединеното кралство лобираха за създаването на глобална организация. Идеята бе с нея да се избегнат безкомпромисните протекционистки политики, за които се смята, че са утежнили Голямата депресия. В рамките на шест десетилетия Общото споразумение за митата и търговията, подписано през 1948 г., успя да редуцира митата за индустриални стоки в развитите страни от средно 40% до 4 на сто. Днес Световната търговска организация (СТО) - наследник на спогодбата от 1948 г., е неспособна да се справи със започналите през 2001 г. преговори относно земеделските субсидии в САЩ и Европа. Кръгът Доха, както всъщност се наричат преговорите, се бави заради разногласията между богати и бедни страни доколко да се намалят вносните мита. „Кръгът преговори Доха все още е жив, но при това разтакаване не за дълго“, казва Дъг Гуди, директор на отдела за международната търговия към Националната асоциация на производителите, базирана във Вашингтон. Тревогите на ЕС Тази седмица представителите на ЕС в търговските преговори изразиха загрижеността си от надигането на протекционистки настроения в САЩ. Повод за тревогите им е одобряването от Конгреса на нов земеделски законопроект за $289 млрд., с който ценовата подкрепа и други субсидии, на които развиващите се страни се противопоставят, се удължават. „Законопроектът насочва селскостопанската политика в погрешната посока и то в решителен етап от преговорите на СТО“, се казва в изявление на група страни – износителки на земеделска продукция, начело с Бразилия. „Нелоялната конкуренция, която предизвикват субсидиите, възпрепятства процеса на пазарна либерализация“, се казва още в документа. В много страни резервите около новото споразумение на СТО прераснаха в антипатия към свободната търговия. В това число влизат Франция и Италия, където евтините вносни стоки са обвинявани за загубата на работни места. По тази причина някои правителства преосмислиха подкрепата си за свободната търговия. Най-важна обаче е позицията на САЩ - най-голямата икономика в света и най-големият вносител. Демократите, които през 2007 г. станаха мнозинство в Конгреса, отложиха решението си относно търговско споразумение с Колумбия. Това стана като внесоха поправки в закона ТПА (Trade Promotion Authority), който дава право на американския президент да сключва международни търговски споразумения, се гласуват своевременно и независимо от решението не могат да се изменят. Подкопаване на основите „Действията им подкопаха самите основи на американската търговска политика“, каза Бъргстен и добавя, че това уронва доверието в САЩ като страна, която трябва да насочва дебата. Луис Гилермо Плата, колумбийският министър на търговията, заяви, че отказът на САЩ да подкрепят споразумението с Колумбия е равносилен на търговски санкции срещу един от най-верните американски съюзници. В същото време кандидат-президентът на демократите Барак Обама заявява, че ако бъде избран, вероятно ще отвори за преразглеждане най-голямата търговска спогодба в света – Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), сключено с Канада и Мексико. Сенаторът от Илинойс казва, че договорът трябва да включва нови трудови и екологични стандарти. Мексиканските фермери също искат предоговаряне на НАФТА. През януари те блокираха главния булевард на Мексико сити в знак на протест срещу пакта. Според тях спогодбата не ги защитава достатъчно от по-евтините американски вносни стоки като захар, фасул, царевица и мляко. Всички тези развития са знак, че търговската политика става по-трудна, казва Клод Барфийлд, търговски експерт в Американския институт за предприемачество във Вашингтон. Нови бариери Цената на ориза, пшеницата, царевицата и други хранителни суровини се увеличи с 60% от началото на 2007 г. насам, което накара някои страни да вдигнат нови бариери пред износа, за да гарантират вътрешните си запаси. Индия, вторият по големина производител на ориз и пшеница, забрани изнасянето на зърнени храни. Египет, Виетнам и Индонезия също забраниха износа на някои хранителни суровини. Президентът на Филипините Глория Аройо заяви, че страната й си поставя за цел до 2012 г. да стане самодостатъчна в производството на храни. „Дълго време имаше смисъл да се купуват храни от международния пазар“, казва в интервю филипинският министър на земеделието Артур Яп. „Ситуацията вече е друга.“ Дъг Ървин е икономически историк от Дартмут колидж и автор на „Свободната търговия под обстрел“ (Free Trade Under Fire). Според него настоящото противопоставяне на свободната търговия до голяма степен може да утихне, когато цените на суровините паднат, а американската икономика се възстанови. „Свободната търговия винаги е била критикувана. Въпросът е колко висока е заплахата в момента“, казва Ървин.